Алфред Вогт - Войната срещу рулите

Машината се спусна на четиридесет мили от повърхността на планетата, движейки се с около деветдесет мили в час. На половината път до повърхността Джеймисън намали още повече скоростта й — почти до тридесет мили. Бе се захванал да изправя курса й до хоризонтален, когато уредът за въздушния шлюз започна да се държи ненормално.

Въздушният шлюз се отвори. И се затвори.

Джеймисън зачака.

Внезапно стрелките на уредите реагираха на някакъв прилив на енергия. В същия миг ракетата полетя лудо и неконтролируемо, скоростта й се увеличи и тя се залута насам-натам, сякаш бе загубила управление.

Джеймисън взе да натиска бутоните на дистанционното устройство поред, но ракетата не реагираше.

Напрегнат, но и примирен, той се облегна и зачака. Бе очаквал това да се случи. Сега нямаше какво друго да стори, освен да позволи на онова, поело командването на кораба, каквото и да беше то, само да попадне в клопката.

Капанът щракна, когато спасителната ракета стигна на шест километра от зелената повърхност на планетата.

Една по естество неелектрическа машина реагира на показание на барометъра и в резултат на това едно тежко и примитивно колело се задвижи и изключи цялата електрическа мощност на борда. От въздушния поток при свободното падане бяха задействани други чисто механични устройства, включително на въздушния шлюз. Ракетните двигатели оживяха, изхвърляйки яростно огън, и скоро спасителната ракета, управлявана от неелектрически съоръжения, започна да се издига към космоса.

Джеймисън я наблюдаваше. От такова разстояние беше невъзможно да се определи дали попадналото на борда нещо, каквото и да беше то, бе успяло да разреши механичния проблем с отключването на въздушния шлюз без използването на електрическа енергия. Съмняваше се да е успяло. Следователно той бе заловил един плоян.

Първата земна експедиция се беше приземила на Плоя преди почти сто години и се бе озовала в някакъв кошмар. Металният под, металната мебелировка и обикновените метални предмети внезапно бяха започнали да провеждат електричество така свободно, сякаш бяха част от електрическата система на кораба. От научна гледна точка това бе необяснимо явление.

За осемдесет и двамата души, убити от електрическия ток в първите смъртоносни моменти, направените след това научни констатации изобщо не представляваха интерес.

Останалите сто и четиридесет души, по случайност не бяха в допир с метал през тези първи секунди. Само двадесет и двама от тях не осъзнаха веднага, че си имат работа с електрически феномен, и по-късно същите двадесет и двама, заедно с първата група нещастници, бяха погребани в земята на Плоя, зелена и девствена като повечето първобитни планети, открити от човека.

Оцелелите се постараха най-напред да си възвърнат контрола върху кораба. Изключиха цялата мощност и понеже решиха, че на борда е попаднал някакъв вид жив организъм, започнаха систематично почистване с химическо напръскване. След като целият кораб беше наквасен, включиха мощността. След малко енергията полудя както преди. Опитаха безрезултатно всички химикали подред, дори най-просто измиване с вода под налягане.

От това също нямаше никакъв ефект. Обаче нещото, попаднало на борда, сякаш бе наблюдавало как бяха стартирали и спирали генераторите, защото през нощта, докато космонавтите дремеха неспокойно, всички електрически машини бяха стартирани едновременно. Наложи се да прекъсват връзки с помощта на механични инструменти, за да ги спрат.

Междувременно влязоха във връзка с придружаващия ги кръстосвач в орбита над атмосферата и получиха анализ на положението си, потвърждаващ в общи линии собствените им наблюдения.

„Чуждопланетяните — бяха казали от кръстосвача, — изглежда, не са пряко недоброжелателни към хората. Всичките смъртни случаи сигурно са нещастен резултат от тяхното набъркване в електрическата система на кораба. Следователно би могло да се предположи, че тази форма на живот може да бъде изследвана посредством създаването на многобройни комбинации от електрически симулации и наблюдаване на реакциите. За тази цел ще бъдат изпратени специални инструменти.“

Експедицията се превърна в научна и феноменът на странната форма на живот бе изследван в продължение на шест месеца. Крайният резултат не беше задоволителен, защото изобщо не бе установен контакт, нито пък се разбра дали на планетата наистина съществува някаква форма на живот.