Алфред Вогт - Войната срещу рулите

Щом пристигна в кабинета си, Джеймисън подготви рапорт за нощната акция. Крайното му заключение беше, че случилото се е толкова важно, колкото и завършването на самия Кораб. Той написа: „Полезността на телепатията като средство за връзка с чуждоземните раси, които засега осигуряват така малко помощ срещу общия враг, рулите, е разбира се, въпрос на предпазливо експериментиране. Но фактът, че такова средство изобщо съществува, е изключително събитие в историята на Галактиката.“

Размножи рапорта и го изпрати по специален куриер до всеки, чието мнение би оказало влияние.

Първият отговор дойде още същия следобед от една висша фигура от Въоръжените сили.

„Взети ли са предпазни мерки за подсигуряване, изуолът да няма умствен достъп до някой, който знае тайните на Временното изследване? («Временно» бе кодовото название на «свръхсекретно».) Възможно ли е точно този изуол да бъде унищожен като проста предпазна мярка?“

Джеймисън прочете съобщението с чувството, че си има работа с някаква форма на лудост. Разбира се, че беше така. Бе забелязал крайностите, до които понякога водеше военната тайна.

Разбра, че отговорът на високопоставения чиновник е бил изпратен до всички, на които бе представил за мнение своя собствен рапорт, и ядосан подготви отговор, основан на база данни, съгласно която можеше да бъде проверено, че изуолът не е бил в близост до никой, който знае актуални научни подробности за Временното изследване. В отговора посочи още, че въпреки поддържането на неговото собствено знание до един общоизвестен минимум, действието на рулските агенти при пресичането на бариерата и техните други действия са показали значително познаване на използваните срещу тях методи на бактериологична война и че „вместо да осъждаме изуола на смърт за малкото количество данни, които може да е научил от нас, би било по-целесъобразно да открием какво е научил той от рулите.“

Това бе единственото изопачаване на истината в неговия отговор. Той знаеше от опита на огромния възрастен изуол на Еристан II, че изуолите не могат да четат мислите на рулите. Но сега не беше моментът за представяне на подобна информация.

„Струва си също да се посочи — бе продължил той, — че ще бъдат необходими месеци, а може би и години, за да се създадат отново обстоятелства, позволяващи ни да заловим някой млад и доброжелателен изуол. Струва си да се посочи още, че бъдещите отношения с расата на изуолите ще зависят от това колко добросъвестно работим по този въпрос в настоящия момент. Ако изуолите някога разберат, че ние сме екзекутирали едно тяхно бебе, взаимоотношенията ни с тях ще бъдат моментално застрашени.“

Джеймисън разпрати своя отговор телеграфически и тъй като изуолът продължаваше да бъде под негова опека, взе предпазната мярка да го откара на ново място с цел — бе написал това в рапорта — да е абсолютно сигурен, че той няма да има никакъв контакт с някой, който притежава ценни данни.

Листът с рапорта бе оставен в архива на неговия собствен кабинет.

Доволен, че изуолът няма да бъде унищожен от някое прибързано действие, предприето без негово знание, той зачака по-нататъшните реакции.

Имаше няколко още преди края на следобеда. С едно изключение всички бяха само благодарствени. Изключението беше от индивида, отговорил най-рано. Бе лична бележка и гласеше: „Господи, човече, това чудовище бебе ли било?“

Така приключи последният опит да бъде унищожен младият изуол по правни или военни причини.

Измина седмица.

Един предиобед Джеймисън получи паметна бележка от Компютърния отдел. „В отговор на Ваша молба от 10-и т.м. Ви предоставяме на разположение някои данни за раси, с които е невъзможно да се установи контакт.“

Той телефонира на Калеб Карсън и уреди да обядват заедно, а после да прекарат част от следобеда в Компютърния отдел.

Карсън беше мършав младеж с изпито лице и имаше силна прилика със своя дядо, прочутия изследовател. В него се забелязваше някакъв плам, някакво потиснато вълнение, сякаш той знаеше тайни и имаше преживявания, които не би споделил с никого.

Седнаха в „Корабната стая“ на правителствения ресторант за висши административни служители и Джеймисън каза:

— Имам намерение да взема изуола на пътешествие до една чужда планета. Искам да го използвам поне веднъж като средство за свръзка. После ще го предоставя на теб.

Калеб Карсън се беше зачервил от вълнение.

— Много съм ви благодарен, сър — каза той. — Вие ми давате възможност да отварям цели планети за сътрудничество с галактическата култура. Досега не съм имал шанс да действам толкова нашироко.