Алфред Вогт - Войната срещу рулите

Джеймисън кимна, но не каза нищо. Спомни си своите собствени чувства преди години, когато също беше прехвърлен към равнище на действия, което включваше използването на собствената му дискретност при работа с цели планети. С лека изненада установи, че вече е достигнал етап, на който може да предоставя пълномощия, даващи на други същата власт.

… Властта да се командват кораби.

… Властта да се подписват споразумения, обвързващи Земята.

Властта…

Спомни си своето собствено впечатление от хората, които му бяха дали правото да работи на такова равнище. Бе смятал, че са на средна възраст. Приличаше ли сега на тях? Не бе мислил по този въпрос.

Започнаха да обсъждат каква свобода трябва да има изуолът за негово собствено добро и за доброто на всички останали. Приключиха обяда, хвърлиха последен поглед на Кораба, който се извисяваше зад прозранните стени и тръгнаха да излизат.

— Наистина ли целта е този кораб да стигне до родната планета на рулите? — попита ненадейно Карсън, но видял изражението на Джеймисън, въздъхна:

— Добре де, нека спрем за малко при караулното помещение и да проверим дали съм рул.

— И като стана дума за това — каза мрачно Джеймисън, — най-добре ще е аз също да се проверя, за твое спокойствие.

Минаха през процедурата ужасно сериозни. Бяха чисти, макар и — Джеймисън знаеше това много добре — само за момента.

В един свят, пълен с рулски агенти, които можеха да се престорят на човешки създания, чистотата беше винаги временна. Един погрешен въпрос, едно подозрително действие и тестът трябваше да бъде повторен.

В известен смисъл бе нужно човек само да докосне някой, подозиран за рул, за да установи хуманоидността му. Но тъй като малко индивиди бяха способни да се справят самички с рул, предвидената процедура беше всички подозрения незабавно да се съобщават на властите. Фактът, че Карсън незабавно и доброволно пожела да бъде проверен, бе сам по себе си доказателство, че е човек. Обаче, независимо от това, проверката трябваше да бъде извършена.

— Поне за момента можем да говорим откровено — каза живо Карсън. — На каква база компютърът подбира чуждопланетните раси?

— Явен чуждопланетен произход и характеристики, които могат да бъдат полезни във войната — отвърна Джеймисън без колебание. — Аз бих желал да изпробвам изуолската телепатия при екстремни обстоятелства. Досега сме имали само един неуспех. — Той обясни за неспособността им за контакт с рулите и после продължи: — Съществува известна вероятност рулите да са в действителност от друга галактика, а аз предполагам, че целият живот в нашата, Млечния път, е посвоему сходен.

На практика никой не можеше да се усъмни в подобно съждение. Човекът бе открил хиляди факти за живота и как функционира той. Но какво представлява животът и защо го има, бе все още една неизвестна, която ставаше все по-удивителна, колкото повече необятните пространства на космоса се разкриваха пред човешките създания. Хората управляваха космически кораби за далечно плаване, проникваха все по-дълбоко и гледаха все по-далеч в необхватните и очевидно безкрайни разстояния на континуума, но можеха в най-добрия случай да правят само научни догадки. На Джеймисън му се струваше, че бе направил някои наблюдения за живота, които можеха да потвърдят неговата собствена догадка.

— Имате ли предвид някоя раса? — попита Карсън.

— Не. Подавам своите изисквания в Компютъра и го оставям той да решава.

Останалата част от пътя изминаха мълчаливо. Един техник ги въведе в малко помещение и скоро едно печатащо устройство затрака. Джеймисън хвърли поглед на първото изречение, подсвирна тихо и каза:

— Трябваше сам да се сетя. Плояните, разбира се. Кой друг в цялата галактика?

— Плояните — повтори Карсън намръщено. — Те не са ли само мит? Сигурни ли сме, че съществува плоянска раса?

— Не сме, естествено — отвърна Джеймисън развеселен. — Но точно сега е моментът да открием.

— Той беше развълнуван. Бе забравил за плояните. Това със сигурност щеше да бъде за изуола сериозен тест, а така също и за неговото собствено схващане, че между расите в една и съща галактика съществува някаква връзка.

Специално построената ракета излетя от кръстосвача в космоса и започна да пада към планетата Плоя по дълъг полегат маршрут. Джеймисън поддържаше мощността с помощта на дистанционно управление, намалявайки постепенно скоростта на малкия кораб.

Наблюдаваше уредите за отчитане на температурата и скоростта, когато машината навлезе в разредените външни слоеве на атмосферата, и продължи да намалява скоростта. В резултат се нагряха само външните стени на ракетата.