Алфред Вогт - Войната срещу рулите

Диди кимна. Чувстваше се отпаднал, направо болен и не знаеше какво да отговори.

— Влез вътре — каза рулът — и остани там няколко секунди. После поеми дълбоко въздух, задръж го и излез. Това е всичко.

Диди отвори вратата и влезе в ярко осветеното помещение. Вратата се затвори автоматично зад него. Намираше се в обширна зала. „Мога да избягам — помисли той. — Те няма да посмеят да влязат тук.“ Но нямаше никакви хора и това го стресна и го накара да се откаже. Защо нямаше никого? Нали повечето от отделите в Дворовете работеха денонощно.

Вратата зад него се открехна и Диди се обърна. Видя само Джеки и Джил, доста далеч от вратата. Който и да я беше отворил, явно не рискуваше да получи доза от нещо, независимо дали бе опасно, или не.

— Вече можеш да излезеш — чу се гласът на мъжа. — Но не забравяй първо да поемеш дълбоко въздух и да го задържиш.

Диди пое дълбоко въздух и излезе. Вратата се затвори автоматично. Двамата от тайната полиция го чакаха. Единият държеше малка бутилка с гумена тръбичка.

— Издишай в тръбичката — каза той.

Диди се подчини и рулът подаде бутилката с тръбичката на своя спътник, който бързо отиде зад ъгъла, за да не го гледат.

— Забеляза ли нещо необичайно? — попита първият рул.

Диди се колебаеше. Въздухът в сградата му се беше сторил някак по-гъст, но…

— Не — поклати бавно глава той.

— Хм — каза рулът. — Може би трябва да изследваме и кръвта ти. Подай си пръста.

Диди се сви малко от убождането на иглата, но позволи да му вземат кръв. Джил пристъпи напред и попита:

— Мога ли да помогна?

— Разбира се — отвърна мъжът. — Занеси това на моя приятел.

Джил постъпи като всяко друго момче — изтича с пълна скорост. Измина една минута, после още една и после…

— А — каза мъжът, — ето ги, идват.

Диди погледна завръщащата се двойка с болезнена усмивка. Рулът, който стоеше до него, бързо тръгна напред, за да ги посрещне. Дори двамата шпиони да си казаха нещо, Диди не го чу. Помисли си само, че става дума за бърза размяна на информация на светлинно равнище. Разговорът, каквото и да беше неговото естество, завърши.

Рулът, който бе говорил с него, се върна и каза:

— Дете, ти положително бе ценно за нас. Изглежда, ние наистина ще дадем своя принос във войната срещу рулите. Знаеш ли, че въздухът там, вътре, е смесен с изкуствен газ — едно флуорно съединение? Само по себе си то не е интересно и съвсем безопасно. И дори някой рул с флуорен метаболизъм да влезе вътре, ще бъде в пълна безопасност… докато не се опита да използва енергията на тялото си на равнище бластер или комуникация. Енергията ще подейства като йонизиращ агент и ще доведе до свързване на молекулярно ниво между флуора във въздуха и в рулското тяло. Връзката не може да трае дълго, тъй като е нестабилна, но рулът също ще е загубен.

Диди не го разбра напълно. Химическите реакции на флуора и неговите съединения бяха само малка част от неговото обучение.

— Много хитро — каза шпионинът с очевидно задоволство. — Самият рул провокира реакцията, която го унищожава. А сега всички вие, деца, можете да влезете и да разгледате. Хайде, влизайте. Ти не — обърна се той към Диди. — Почакай само минутка. Искам да поговоря малко с теб. Ела тук.

И дръпна Диди настрана, докато „момчетата“ минаха бързо през вратата. Диди си ги представи как се пръскат из сградата и търсят тайните й. Трябваше да се направи нещо, и то бързо.

— Казано под секрет, дете, работата, която свърши днес за нас, е много важна — каза рулът. — Просто за да ти дам някаква представа, ще ти кажа, че държахме под око лабораторията почти цяла нощ. Персоналът си отива обикновено около полунощ. Тогава идват двама работници, инсталират някакво съоръжение и си отиват. Поставят над вратата и радио, съединено с високоговорители отвътре и отвън. Ако бях рул, бих го унищожил просто като предпазна мярка. В момента цялото място е пусто с изключение на вас, децата. Ти виждаш колко са зависими хората тук от бактериалната бариера, която държи рулите настрана. — Той направи пауза, после продължи: — Разбира се, рулите биха могли предварително да проучат тайно по-голямата част от тази информация и ако успеят да преминат през бариерата, да поставят пазачи навсякъде около сградата и така да попречат дори на най-мощните въоръжени сили да се промъкнат, за да я защитават. Разбира се, тя може да бъде взривена от разстояние, но хората едва ли ще го сторят. Първо биха опитали други методи. Виждаш докъде би ни довело това. Рулите ще имат възможност да разкрият някои от тайните, които се пазят в тази сграда, а щом излязат навън, ще могат да съобщят информацията на други рули извън опасния район и после всеки ще трябва да поеме риска да се спасява сам. Начинанието е смело, но рулите са правили подобни неща и преди. И така, ти виждаш, че всичко това може да се случи достатъчно лесно. Но сега ние ще го предотвратим.