Алфред Вогт - Войната срещу рулите

Взе още едно хапче против сън и пак прегледа щателно атомните двигатели. Диагнозата беше същата. Основният гравитационен реактор беше в съвсем безнадеждно състояние. Докато не бъдеше реактивиран на „Орион“, двигателите бяха безполезни. Нямаше как да избегне смъртоносната битка на платото. Идеята, която бе обмислял през нощта, придоби ново значение. Това бе първият път, когато рул и човешко създание се срещаха очи в очи върху ограничено поле на действие, разположено на открито. Големите битки в космоса се водеха кораб срещу кораб и флота срещу флота. Оцелелите или се спасяваха, или попадаха в плен у по-силния противник.

Ако не бъдеше надхитрен преди да успее да се организира, Джеймисън щеше да има безценната възможност да провери някои свои предположения за рулите. Значи трябваше да използва всяка минута дневна светлина до краен предел.

Сложи си специалните защитни пояси и излезе. От минута на минута утрото ставаше все по-светло. Гледките, които се разкриваха в далечината, бяха великолепни. Защо всичко това се случваше на най-странната и най-красива планина във вселената?

Намираше се на връх, който се издигаше отвесно като кула почти на две хиляди и петстотин метра. Беше най-величествената колона в познатата вселена, едно от стоте чудеса на природата в галактиката.

Джеймисън бе стъпвал върху планети, отдалечени на сто хиляди светлинни години от Земята, и по палубите на огромни кораби, които прехвърчаха от вечната нощ в ослепителната светлина на червени, сини, жълти, бели, оранжеви и виолетови слънца, така чудни и различни, че никой не можеше да ги опише.

А сега стоеше тук, на върха на величествената планина на далечната Лиртис — един човек, предизвикан от обстоятелствата да премери умението си с един или повече от могъщите рулски врагове.

Потрепери. Беше време да започне атаката и да види какво ще е противодействието. Това бе Стъпка първа и най-важното беше да не се окаже и Стъпка последна. Когато слънцето Лиртис надникна плахо над североизточния скален ръб, атаката вече бе започнала. Автоматичните защитни съоръжения, които Джеймисън беше поставил през нощта, напредваха пред мобилния бластер. Той предвидливо се бе погрижил едно от тях да се движи и след него. Прикрит от тази основна защита, пълзеше от една издадена скала до друга. Направляваше машините от малко ръчно командно табло, свързано към визиплочите, които бяха разположени на шлема точно над очите му, и напрегнато наблюдаваше трепкащите иглички, които показваха движение или че екраните на защитните съоръжения са били подложени на енергийно противодействие.

Не се случи нищо. Когато наближи рулския кораб, Джеймисън спря, за да обмисли сериозно проблема — липсата на съпротива. Това не му харесваше. Имаше вероятност всички рули на борда да са загинали… но бе съмнителна.

Огледа разбития кораб през телескопичните очи на едно от защитните си съоръжения. Корабът лежеше в плитка пукнатина с нос, забит в стена от едрозърнест пясък. Долните му плочи бяха деформирани. Единственият енергиен залп от предишния ден, макар напълно автоматичен, беше нанесъл смазващ удар на рулския кораб.

Крайният резултат беше пълна безжизненост. Дори да имаше някакъв номер, той бе много изкусен. За щастие Джеймисън можеше да проведе един тест — не решаващ, но показателен.

Върхът на най-уникалната планина, открита от човечеството, забуча от огъня на подвижния бластер. Шумът нарастваше до тътен, когато атомният реактор достигаше максимални килокюри. Корпусът на вражеския кораб трепна малко и леко промени цвета си от масирания огън, но това бе всичко. След десет минути Джеймисън изключи мощността. Беше още по-объркан.

Защитните екрани на рулския кораб бяха включени напълно. Бяха ли се включили автоматично след неговия пръв изстрел предишната вечер? Или бяха задействани съвсем съзнателно, за да анулират атаката? Не можеше да е сигурен. Това беше бедата. Не знаеше със сигурност.

Рулът можеше да лежи вътре мъртъв. (Странно как започваше да мисли по-скоро за един, отколкото за няколко, но степента на предпазливост от страна на противника, ако такъв съществуваше, съответстваше на неговата собствена — така се държи индивид, натъкнал се на непознато препятствие.) Той би могъл да е ранен и да не е в състояние да направи нищо срещу него. А може и да е прекарал нощта в маркиране на платото с нервоконтролиращи линии — Джеймисън се бе старал да не се заглежда по-продължително в терена, за да не бъде хипнотизиран. Или рулите, ако бяха просто повече от един, изчакваха пристигането на по-големия кораб, от който бе излетял техния модул.