Алфред Вогт - Войната срещу рулите

— Не слабост — възрази Джеймисън. — Просто слабо място. Ако вие бяхте колективна група, нашият подход щеше да бъде друг. Например вие нямате имена, нали?

„Телепатите се разпознават, без да е необходимо толкова елементарно средство за идентификация. — В мисълта на изуола се чувстваше отвращение и гняв. — И те предупреждавам: ако мислиш, че ще направиш от изуолите конформисти посредством идеята, която откривам в твоето съзнание, дълбоко се лъжеш. — Гневът отстъпи на презрението. — Но важното не е какво ще сториш с нас, а как ще убедиш своите сънародници човеците, че изуолите са разумни същества. Оставям те с този проблем, Тревор Джеймисън.“

Изуолът се обърна и хукна през тревата.

— Благодаря ти за спасяването на живота ми и че отново доказа цената на сътрудничеството срещу общата опасност — извика след него Джеймисън.

„Не мога — дойде отговорът. — Не мога искрено да благодаря на едно човешко създание. По никаква причина. Сбогом и повече не ме безпокой.“

— Сбогом — промълви Джеймисън. Ужасно съжаляваше, че не бе успял да постигне разбирателство. Платформата, на която стоеше, започна да се прибира. След няколко секунди корабът вече набираше скорост.

Преди да напусне Планетата на Карсън, Джеймисън говори пред управляващия военен съвет. Предложенията му бяха посрещнати хладно, дори ледено. Щом целта му стана ясна, председателят на съвета го прекъсна:

— Господин Джеймисън, и в тази стая, и на цялата планета няма дори един човек, който да не е изстрадал смъртта на някой член от семейството си, убит от тези чудовищни изуоли.

Джеймисън търпеливо изчакваше.

— Ако повярваме, че тези същества са разумни — продължи председателят, — това само би ни стимулирало да ги унищожим. Освен по изключение, човек не трябва да има милост към друга подобна раса и не очаквайте никаква милост за изуолите от местните обитатели.

Останалите членове на съвета одобрително замърмориха. Джеймисън огледа кръга от враждебни лица и осъзна, че Планетата на Карсън наистина е несигурна база. Само няколко пъти през своята история човек бе открил чуждоземна раса така напълно антипатична за него, като изуолите. Това, което правеше проблема смъртоносен, бе фактът, че Планетата на Карсън беше една от трите бази, на които човешките създания основаваха своята защита в галактиката. При никакви обстоятелства не можеше да има изтегляне от нея. А при необходимост една политика на пълно унищожение можеше да бъде оправдана с конвенцията за чуждоземните раси, сродни с човешката.

Но ключа към пълното унищожение — той и само той знаеше, че изуолите общуват чрез телепатия и че тъкмо затова бяха осуетили всички опити да бъдат унищожени. Малко хора изобщо бяха виждали изуоли и причината вече му беше ясна — те винаги знаеха за хората предварително.

Ако кажеше на тези изпълнени с омраза хора, че изуолите са телепати, учените от Планетата на Карсън щяха бързо да измислят методи за унищожаването им. Тези методи, базирани на механично създадени мисловни вълни, щяха да бъдат предназначени да объркват изуолската раса, а Джеймисън добре знаеше, че нейните членове в действителност са твърде наивни и уязвими.

Реши, че сега не е време да разкаже за преживелиците си на Еристан II. Поради общественото му положение повечето щяха да повярват на изложените факти, ако ги представеше. Но пък можеха изобщо да отхвърлят каквато и да било теория на основание, че живеят на мястото на действието и са опитали всичко, а той е външен човек. Все пак трябваше ясно да им даде да разберат, че тяхната твърда позиция не е приемлива.

— Госпожи и господа — каза Джеймисън и се поклони на трите жени членки на съвета, — аз не мога да изразя по подходящ начин симпатията и добрата воля, които са мотивирали Галактическия конвент да ме изпрати тук с надеждата, че ще мога някак да помогна на хората от Планетата на Карсън да решат проблема с изуолите. Но трябва да ви кажа, че замислям да препоръчам на Конвента да се проведе плебисцит с цел да се определи дали човешката раса тук позволява рационално решение на изуолския проблем.

— Мисля, че имаме право да погледнем на току-що казаното от вас като на обида — каза хладно председателят.

— Не беше замислено като обида — отвърна Джеймисън. — Но имам чувството, че членовете на този съвет са така обременени със скръб, че ние нямаме никакъв друг избор, освен да се обърнем за помощ към обикновените хора. Благодаря ви, че ме изслушахте.