Алфред Вогт - Войната срещу рулите

С второто петно сиви растения, което бе по-голямо от първото, Джеймисън се справи също така лесно. Сега между него и спасителната ракета оставаше най-обширната, почти плътна растителност, която обгръщаше мъртвите рули.

— Цели два дни си изучавал механизма за управление — продължи да говори той със спокоен равномерен тон — и си се опитвал да разбереш как действа. И си се провалил напълно. Сигурно си стигнал до точката, след която си се готвел да експериментираш сляпо с лостовете за управление, без значение какво ще се случи. Обаче се появих аз и положението се измени, нали? Имам предвид моето пристигане в околността преди няколко часа. Разбира се, ти си усетил това, но си продължил да изучаваш управлението. В случай, че не успееш да го разбереш до мръкване, си възнамерявал да ме призовеш, тъй като бих могъл да не оцелея след още една нощ в моето състояние на пълно изтощение. Но ако си можел да разбереш как се управлява корабът, си щял да отлетиш и да ме оставиш тук да умра.

Той направи пауза и почака малко, но не получи никакъв отговор дори след последното ужасно обвинение. Не бе изненадан. Странното гордо същество в кораба сигурно знаеше много добре, че няма да спечели нищо като отрече казаното от него, а беше неспособно да се разкае.

Джеймисън вече си беше прогорил път почти до главния люк на спасителната ракета. Бяха останали само проточилите се в кораба пълзачи. Той намали интензивността на оръжието с няколко деления, за да не повреди уплътнителя на люка и каза на изуола най-важното:

— Сега ще изгоря пълзачите по целия път до твоята врата. Докато го правя, ти ще излезеш и ще отидеш в складовото помещение. И ще останеш там. За да съм сигурен, че ще ме послушаш, ще наглася оръжието си така, че фотоелектричното реле да изпепели коридора, ако кракът ти стъпи на него. Ако стоиш в склада, няма да пострадаш. Ще са ни необходими две седмици, за да достигнем до най-близката база, и оттам ще можем да се отправим за Планетата на Карсън, където ще имам удоволствието да те освободя. Дано да намериш в складовото помещение нещо за ядене, макар да се съмнявам. Можеш да се утешаваш с мисълта, че без никакви познания по астронавтика или хипердвигатели несъмнено би умрял от глад преди да стигнеш у дома си, а сега все още ще си жив. Ти загуби в опитите си да запазиш изуолския разум в тайна от моето правителство, но аз ще трябва да докладвам, че по мое мнение средният възрастен изуол е дебелоглав колкото глупаво животно! А сега най-добре се отдръпни по-далечко от тази врата. След минута ще стане гореща!

Два дни подир напускането на Еристан II Джеймисън се свърза по радиото с кръстосвач на раса, приятелски настроена към човека, обясни положението си и помоли да му бъде позволено да използва мощните предаватели на техния кораб като междинна връзка, за да установи контакт с най-близката земна база.

Измина обаче цяла седмица преди един земен боен кораб да вземе на борда си рулската спасителна ракета и да се съгласи да транспортира Джеймисън и изуола до Планетата на Карсън.

Когато пристигнаха, Джеймисън получи разрешение от командира на базата бойният кораб да се приземи в една ненаселена с човешки същества област. Там се състоя последният му разговор с изуола.

Беше красиво. На север като вълни се простираха хълмове. На запад имаше зелена гора, а в долината на юг проблясваше голяма река. Да, тази планета бе истински рай.

Изуолът скочи на земята, после се обърна и погледна Джеймисън, който бе застанал на една издадена платформа в основата на кораба.

— Промени ли по някакъв начин решението си? — попита Джеймисън.

„Махни се от нашата планета и вземи със себе си всички човешки същества!“ — отвърна изуолът грубо.

— Ще кажеш ли на твоите сънародници, че ще го направим, ако те развият машинна цивилизация, която да може да защити планетата от рулите?

„Изуолите никога няма да се съгласят да бъдат роби на машините.“ — В мисълта имаше толкова решителност, че Джеймисън само кимна. Възрастните изуоли разсъждаваха по начин, вероятно утвърждаван милиони години.

Но от капана, в който бяха попаднали, нямаше да могат да се избавят без чужда помощ.

— Обаче ти си индивидуалист — каза кротко Джеймисън. — Искаш живот за себе си като за отделна единица. Доказахме това на Еристан II.

„От твоето съзнание долавям, че има раси с колективно съществуване. — Изуолът изглеждаше раздразнен и озадачен. — Изуолите са отделни създания, които споделят обща цел. Чувствам, без ясно да разбирам твоята мисъл, че ти гледаш на отделността като на слабост.“