Чарлз Строс - Железният изгрев

— За кого ра… — Пулман я гледаше объркано. — Какво искате да кажете?

— Аз съм от Черната кантора. Официално се водя към Отдела за културен обмен и забавления, но в действителност действам под прикритие. Което повдига въпроса защо Гилда иска да се рови в неща, които надхвърлят нейната компетентност?

— Аха. — Пулман кимна замислено, „Лице на картоиграч“ — помисли си Рейчъл с възхищение. ТОЙ скръсти ръце. — Интересно.

Подлизурковците се размърдаха разтревожено.

— Вижте, не зная дали това, за което говорите, има връзка с настоящото… — поде единият.

— Има, и още как — прекъсна го със спокоен глас Рейчъл и посочи госпожа Председателката. — Тази жена не е упълномощена да извърша проверки за дейността на Черната кантора. Боя се, че ще се наложи да поискам да ви арестуват.

— Какво? — Госпожа Председателката се напрегна. — Не можете да го направите! Вие не сте служител на нито една известна служба за сигурност!

— О, напротив. — Усмивката на Рейчъл се разшири. Тя извади телефона си. — Между другото, знаете ли нещо? Не биваше да ровите толкова открито. Не сте единственият човек, който може да открива бели петна във финансовите отчети, и съм сигурна, че колегите ви ще искат да узнаят откъде сте се сдобили със средства за построяването на онази просторна дача в покрайнините на Севастопол. Защото разследването ще ни отведе в много неочаквана посока. Гилда, никой не храни илюзии по отношение на безсмислието на заемания от вас пост, но защо трябваше да отклонявате към собствения си джоб средства, предназначени за дейността на Черната кантора?

— Що за глупости! — Гилда подскочи. — Опитвате се да отклоните вниманието на комисията от себе си! Това е очевиден шантаж…

Рейчъл завъртя пръстените си. Вратата зад нея се отвори и в залата влезе полицайка.

— Това е тя. — Рейчъл посочи госпожа Председателката. — Ваша е.

— Нямате право! — Гилда заотстъпва към прозореца. — На какво основание?

— Напротив, имам. — Полицайката повдигна визьора на шлема си и я погледна уморено. — Гилда Моргенщерн? Аз съм инспектор Роза Макдугъл. На четвърти февруари тази година в тази зала сте провеждали разследване, касаещо лицето Рейчъл Мансур. Опитали сте се да й попречите да излезе, нали? Това не е било никак умно, госпожо. Госпожа Мансур е отговорила на спешно повикване за бомбена заплаха и да възпрепятствате действията на служебно лице в такъв момент е нарушение на закона. Или отричате, че сте го направили?

Единият от подлизурковците погледна началничка си ужасено.

— Гилда, това истина ли е?

— Приберете я на топло — каза Рейчъл и поклати глава. — По-късно ще се занимая с нея. — Обърна се към Пулман. — Нали не искате да се забърквате в това?

— Кучка! — Госпожа Председателката заобиколи масата с шумолене на коприна и злобно съскане. — Държах те в ръцете си…

— Спрете — предупреди я инспектор Макдугъл.

Рейчъл погледна инспектора и подсъзнателно отбеляза размахващата ръце гневна бюрократка и протестите на подлизуркото отляво — защото изведнъж й бе хрумнала една нова мисъл. „Отклоняване на средства от финансирането на Черната кантора, събиране на информация за действията на агентурата, голяма вила в близост до Севастопол, работи в Отдела по културен обмен и забавления…“ Нещо тук не беше наред, зад всичко това се криеше повече от банална злоупотреба.

Тя неволно се напрегна, когато госпожа Председателката я посочи с разтреперан пръст.

— Измамница! — извика Гилда. — Зная те що за стока си. Такива като теб обичат да точат от фондовете на дипломатическия корпус за престъпните си схеми, а после твърдят, че защитавали интересите на обществото. Още една кръвосмучеща пионка на Есхатона! Мога да докажа.

„Майчице!“ — помисли Рейчъл, превключи на бързи обороти , сграбчи Роза за рамото и я дръпна назад. Имплантантите се задействаха и периферното й зрение се замъгли. „Тези думи съм ги чувала някъде, при това съвсем наскоро…“

— Ей! Какво правите? — викна инспектор Макдугъл. От другата страна на масата Пулман тъкмо се надигаше, втренчил изумен поглед в Гилда, чието лице бе разкривено от гняв. Тя измъкна ръка иззад гърба си и между пръстите й блесна някакъв лъскав метален предмет. Госпожа Председателката се хвърли към Рейчъл, протегнала ръка напред.

Рейчъл направи отчаян опит да се извърти и залитна. Пред смаяния й поглед госпожа Председателката, тази завладяна от зъл дух бюрократка, се хвърляше към нея, стиснала невралната пика на Усъвършенстваните.