Чарлз Строс - Железният изгрев

Отново у дома. С времето домът започваше да се превръща в странно място, почти като хотелска стая на далечна планета. Рейчъл влезе в хола, пусна пътната чанта на пода и въздъхна уморено: беше три след полунощ според корабното време на „Глориана“ и кумулативният ефект от преминаването от стокилосекундов дипломатически часовник към земната времева зона само подсилваше умората.

Зад гърба й Мартин се прозя шумно и попита:

— Как изглежда?

— Всичко си е на мястото. — Тя прокара пръст по бюфета. Нещо избръмча в съседната стая, вероятно домашният прахоуловител, за да напомни, че се нуждае от спешна подмяна на задръстения филтър. — Къщата не е изгоряла, докато ни нямаше — добави насмешливо, после погледна с досада стенния екран със съобщения и текущи задачи: там мигаха няколко бележки за просрочени сметки. — Крайно време е да си намерим някой свестен хазяин, който разбира какво е да отсъстваш с месеци. Последния път, когато ме нямаше, бяха извикали полиция, за да разбие вратата и да проверявали не съм умряла.

— Не си. — Мартин се прозя отново и се отмести от прага, за да може входната врата да се затвори. — И аз не съм. Макар да ми се струва, че съм…

— Отивам да се изкъпя и после направо си лягам — заяви Рейчъл и обърна гръб на таблото. — Ще съм ти ужасно благодарна, ако поръчаш нещо за ядене. Сметките могат да почакат до утре.

— Съгласен. — Мартин сви рамене и остави тежкия куфар до стената, непосредствено до дървената статуя на пророк Юсуф Смит, която Рейчъл бе купила преди години от един Марокански пазар. — Смятах да пратя кратко писъмце на Сряда. Да проверя как са с Франк. Но леглото има по-голяма притегателна сила.

— Аха. — Докато се качваше по стълбите, Рейчъл изрита сандалите и си смъкна дрехите. Със задоволство отбеляза, че домакинският автомат е сменил чаршафите на леглото. — Ох, най-после вкъщи! — След седмици напрежение й се струваше прекалено хубаво, за да е истина.

Съзнанието й се връщаше бавно. Първото, което почувства, като през пелена, бяха пулсациите в слепоочията и гаденето в стомаха, заедно с болките в мускулите и непреодолимото усещане за пълно изтощение. Сякаш я бяха упоили и захвърлили. „Дано някой ден най-сетне открият лекарство за преодоляване на последствията от смяната на времевите зони — помисли си замаяно, преди да й хрумне нова мисъл. — Къде е Мартин?“

— Ох! — изстена и отвори очи.

Мартин седеше на леглото до нея и я гледаше разтревожено.

— Събуди ли се? — попита я и тя изведнъж осъзна, че нещо се е случило. — Проверих пощата и… имаме проблем.

— По дяволите! — Рейчъл изведнъж дойде на себе си и се надигна. — Какво е станало?

— Някаква среща днес следобед — трябвало да присъстваш. Само след час е. За малко да го пропусна — беше отбелязано със знака за нисък приоритет.

— Добре де. Каква е темата?

— Нещо, свързано с някаква ревизионно-финансова комисия на отдела за Културен обмен и забавления. Какво пък може да е това? — добави озадачено.

— Абсолютни глупости! — Изведнъж я споходи ужасяващото усещане за déjà-vu. — Колко е часът?

— Два следобед — Мартин се прозя. — Чакай, ще ти го препратя.

Рейчъл бързо прочете съобщението.

— Служебно разследване — каза напрегнато. — Трябва веднага да се явя в щаба.

— Не се ли погрижи за тая работа?

— Аз ли? Нали ме нямаше! — Тя се намръщи. — Все едно да оставиш лисицата да наглежда кокошарника. Хм, дано източниците ми да са открили нещо за нея…

Задейства няколко издирващи програми да филтрират пощата — както обществения сектор, така и личните категории.

— Изглежда, онази кучка от ревизионната комисия се е развихрила. Понеже предния път не успяхме да довършим малката си беседа, е подала жалба срещу мен. Разбрала е, че съм се върнала, и сега предявява обвинения за злоупотреби, присвояване и разхищение на финансови средства. В момента председателства нова комисия, която се е заела с разследването. Ако не се явя навреме…

— Ще ти повикам капсула. — Мартин скочи от леглото. — Обаче защо те е нарочила?

— Не зная. — Рейчъл замръзна. Програмите бяха приключили със задачата и на екрана мигаше нещо ново и тревожно. — Леле! Началството е разгневено.

— Началството?

— Черната кантора, не Културен обмен и забавления. Не искат да продължава да се рови. — На лицето й изгря усмивка. — Имам разрешение да я спра. Независимо с какви средства.

— Обаче внимавай — предупреди я Мартин. — Гледай да не прекаляваш.