Чарлз Строс - Железният изгрев

— Хьост бе сигурна, че убиецът е Свенгали. Знаеше кой го е наел.

— А защо си мислите, че Свен е работил сам? — Щефи намигна на Сряда, но от това лицето й само придоби още по-зловещ вид.

— Ти си задействала бомбата…

— Не, друг го е направил — отвърна замислено Щефи. — Една от малките изненади на Хьост. Мисля, че се е опитвала да ме премахне. Моята работа беше да се снабдя с едни нещица, които се криеха дълбоко в дипломатическия сейф, заради личната ми безопасност. — Тя вдигна дистанционното. — Което ни връща към настоящия момент. — Може ли някой от вас да изтъкне сериозна причина, за да не прибягвам до неотменимия код?

Сряда облиза устни.

— Те убиха родителите ми и брат ми. Разрушиха родната ми планета, ако случайно не си чула. Правили са разни… гадости… с Франк. И ти очакваш да те убеждавам, че не бива да ги изтребваш всичките?

Щефи я погледна учудено и промърмори:

— Божичко, от устата на едно дете! Ти какво предлагаш, Рейчъл?

— След минута мога да съм при теб — отвърна Рейчъл. — Сряда, това не е помощ, спомни си, че само един от бомбардировачите се е насочил към свят на Усъвършенстваните. Останалите продължават да летят към Нови Дрезден. Помисли за това, преди да вземеш страна.

— Ще ти дам пет минути, за да поговориш с твоя началник — заяви Щефи. — Не забравяйте, че провеждам чисто наказателна акция — добави тя и изключи връзката. После се обърна към Сряда. — Наистина ли искаш да изтребя всичко живо на две планети?

— Не съм съвсем сигурна — призна Сряда и отмести поглед към прозореца. Огромна спирала от червено-виолетови газове се носеше бавно през черното кадифе, покрито със златистите точици на милиони звезди. „Франк е жив — помисли си тя. — А Хьост вече я няма. Дали ще ме съдят? Мога да заявя, че е станало при неизбежна самоотбрана срещу похитителите“. Отвън небесният димен пръстен продължаваше бавно да се върти, гигантски надгробен камък, който щеше да остане тук поне още милион години. „Франк също ги мрази“. Но тя изведнъж си спомни за Нови Дрезден и хората, които бе срещала там. Весели деца, които се забавляваха безгрижно в един почти перфектен град. Синьо небе и небостъргачи. — Струва ми се, че съм твърде незначителна, за да вземам подобни решения. А и не зная кой би могъл. — Тя потрепери, споходена от нова мисъл. — Какво пък, радвам се, че онази убийца е мъртва. Но да обвинявам всички, които стоят зад нея, цяла една цивилизация…

Млъкна, понеже забеляза по лицето на Щефи да преминава сянка, и сви рамене. Изведнъж сърцето й се разтуптя. Надигна се бавно — Щефи мълчеше — и отиде до близкия прозорец. Спря и зачака слънчевата мъглявина да изчезне от погледа й — след нея останаха само разпилени из безкрая звезди. Бръкна небрежно в джоба си и напипа скрития там контрол на якето. Тъканта изведнъж се втвърди, коланът на кръста се стегна, обувките й се сляха с крачолите и изолираха тялото й херметично. „Черно на черен фон“ — помисли тя и си пое дълбоко дъх. Прокара ръка през косите си и освободи копчето, придържащо качулката в яката. След това се извърна към Щефи.

— Какво искаш? — попита с най-небрежния тон, който успя да докара.

Щефи се засмя — грозен и заплашителен звук.

— Искам, да речем, петдесет милиона в преносими бонове, яхта с независима способност за скокове и неколцина заложници, които да ме прикриват, докато се измъкна от този район… а, да — и главата на онази кучка на поднос. Заедно с мръсника, който уби Свен. А ти какво смяташе, малката? Че участваме в тази игра, за да си пречистим душите? — Тя се надигна. — Още ли ме чуваш, Рейчъл?

Отговори Мартин:

— В момента се опитва да се свърже със Земята. Иска да им съобщи какво е положението, но първо трябва да се добере до подходящия човек.

— Глупости! — изсумтя Щефи. — Давам ви един час, не повече. Ако в края на този час не започнете да изпълнявате скромните ми желания, можете да се разделите с Дрезден и Нюпийс. Ако отговорът е положителен, ще ви кажа на кого да предадете боновете и тогава ще можем да обсъдим следващата крачка, която касае транспорта. Терминалът на ТИЛИГЕНТ остава при мен — това е релативистичен канал, знаете, че ще изгуби настройки още след първия скок, но дотогава ще сте под мой контрол. — Помисли малко и продължи: — Като първа стъпка, можете да ми донесете главата на Хьост, както и на онзи негодник, дето видя сметката на Свен. Без да са прикачени към телата им. Зная, че предложението не е от приятните, но трябва да се уверя, че са мъртви.