Чарлз Строс - Железният изгрев

— Да прекаля ли? — Тя повдигна вежди. — Тази кучка се опита да ме обвини за неща, за които не съм си и помисляла, щеше да попречи в провеждането на операция по обезвреждане на важен престъпник, сега отново ме тормози… аз ли прекалявам? — Спря пред шкафа с оръжия в гардероба. — И ако на това му казваш „прекаляване“. Не искам да има кръв по килима.

Той се ококори.

— Ти сериозно ли? Да не си решила да я премахнеш?

— Ами да. Но не е наложително да прибягвам до насилие. Ще е прекалено грубо, а това не е в стила ми. — Рейчъл залепи една трансдермална лепенка на лакътната си свивка, после хвърли поглед към гардероба, където бе струпала разни нещица, с които се бе сдобила по време на полета си на „Романов“, и се усмихна. — Трябва да звънна тук-там. Знаеш ли, даже ще е забавно…

Сградата, в която се помещаваше щабът на ООН, не се беше променила за времето на отсъствието й — същият стъклено-стоманен небостъргач, щръкнал над каменните пътни артерии на Женева, същите гигантски статуи на основателите Ото фон Бисмарк и Тим Бернере-Лий на площада отпред. Рейчъл влезе във фоайето, оглеждаше се напрегнато. До украсения трон в средата на залата стоеше цивилен полицай и разговаряше с рецепциониста. Рейчъл им кимна и тръгна към асансьора, обзета от нарастваща увереност. „Интересно какво ли прави Джордж? — помисли си. — Вероятно се разправя с последствията от току-що приключилата операция. Ще си има доста главоболия“.

Досието на госпожа Председателката, което бе открила сред останалите писма в електронната поща — измъкнато по черни канали от хора, на които бе правила услуги — се оказа доста интересно, макар и обезпокоително, що се отнасяше до възможните последици. Новоизгряваща звезда, появила се от неизвестността, главозамайваща кариера, съперниците се оттеглят сами или биват опозорени, а някои преживяват нещастни случаи — история, прекалено жестока и кървава за чиновник от апарата на ООН, а да имаш за противник подобно чудовище бе факт, който пораждаше някои неизменни въпроси. Особено ако човек се поинтересува откъде се е сдобила със средства за построяването на огромната си къща на брега на езерото…

Но досието не бе единственото, което Рейчъл бе открила в кутията си. Имаше и официална призовка за дисциплинарен трибунал, изпратена тази сутрин с час на явяване ранния следобед — документ, какъвто човек не би очаквал да открие сред сметки и квитанции — не и когато може да бъде изпратен директно на телефона й и отбелязан като приоритетен.

Тя спря пред залата, където се бе събрала комисията, изписа на лицето си любезна усмивка, въздъхна и отвори вратата.

— … което е проява на неуважение към установения административен ред въпреки предупрежденията, отправени й преди четири, три месеца и само преди два дни… — Говорещият млъкна и я погледна. — Да? Какво има?

Рейчъл се усмихна.

— Здравей, Гилда. — Госпожа Председателката се изправи и я погледна строго. Двама подлизурковци от двете й страни, писар-секретар и непознат чиновник, вероятно от финансовия отдел, поканен за свидетел на разследването. — Съжалявам, че закъснях, но ако искаше да привлечеш вниманието ми, трябваше да се свържеш с мен директно, вместо да тикаш призовката при сметките от пералнята.

— Здравей, Рейчъл. — Госпожа Председателката й отвърна с хладна усмивка. — Тъкмо обсъждахме небрежното ти отношение към установените порядки в министерството. Радвам се, че успя да ни дадеш нагледен пример.

— Сериозно? — Рейчъл затвори внимателно вратата и се обърна, за да огледа залата.

— Вие сте Мансур, нали? — попита счетоводителят. — От седмици слушаме за вас. — Той чукна надуто бележника, си. — И нищо добро. Какво ще кажете в своя защита?

— Аз ли? О, не много. — Рейчъл се подсмихва. — Но тя трябва да обясни някои неща.

— Не мисля. — Госпожа Председателката стисна устни. — Току-що обсъждахме вашето отстраняване от работа и провеждането на пълна финансова ревизия във връзка със злоупотребите…

Рейчъл вдигна ръка и подметна нехайно!

— Не само аз трябва да отговарям за злоупотреби.

— Аз… — Госпожа Председателката млъкна втрещено. — Що за тъпи шеги?

Рейчъл поклати глава.

— Не е шега. — Изгледа подлизурковците. — Помислете си дали искате да имате нещо общо с това. Защото работата ще стане дебела.

— Не ви разбирам — обади се счетоводителят, местеше поглед между двете. — За какво говорите?

Рейчъл го посочи с пръст.

— Вие сте доктор Пулман. Моите извинения. Предполагам, че тя не ви е казала за кого работя?