Чарлз Строс - Железният изгрев

— Трябваше ми време да помисля. — Лъжата за миг се превърна в твърд кристал, но той нямаше сили да я предизвика. Сега не беше моментът за това, по-късно щеше да й съобщи официалните обвинения: навлизане в забранените за достъп отсеци на кораба не беше същото, като да се разхождаш из опразнените сектори на станцията. Сряда не знаеше каква късметлийка е, задето капитанът бе проявил разбиране и бе обяснил постъпката й със стреса от напускането на станцията.

— Ела. — Той се обърна и я дръпна след себе си. — Корабът скоро ще се разкачи. Вече предават направо от мостика. Нали не искаш да пропуснеш гледката?

Тя отново го погледна и той забеляза колко сериозно е изражението й.

— О, не — рече Сряда. — Разбира се, че не.

Взрив: T + 4 часа и 6 минути

Двеста четиридесет и осем минути след началото на Инцидента товарният кораб „Гордостта на Таксис“ се материализира над плоскостта на еклиптиката само на шест часа път от целта си. Брад Морнингтън, капитанът на кораба, бе в пилотската кабина и разговаряше с Мери Нейт, релативистичния навигатор. „Гордостта на Таксис“ беше совалка, която следваше регулярен трипунктов маршрут, свързващ Москва със станция Исландия Седем и транзитния пост на Септагоновата система Блейлок Б. Корабът бе изминал този маршрут осем пъти за последните седем години и движението по него бе толкова рутинно, колкото и чашата с ароматно силно подсладено кафе, която Алекс бе поставила до лакътя му малко преди да започне предстартовото броене за поредния скок — кафето обикновено изстиваше, преди да го изпие.

Брад не обръщаше внимание на стандартното мърморене на навигаторите — очакваше да му подадат подробния план на по-нататъшния маршрут. Междувременно отдели малко внимание на положението с храната: кухнята напоследък се представяше доста монотонно. Нямаше търпение да пристигне на планетата и да се поразтъпче, душата му жадуваше за слънце, вятър и небе. „Гордостта на Таксис“ беше бърз кораб, конструиран да пренася спешни пощенски доставки и нетрайни продукти. Ограничената сингуларност в двигателното ядро на кораба му позволяваше да ускорява в реалния космос почти толкова бързо, колкото го правеха модерните бойни кораби — за него шест светлинни години бяха едноседмична разходка, а не мъчителна и продължителна одисея, каквато щяха да са за кораб, оборудван със старите модели водородни двигатели.

Мери се беше навела над реферативната звездна карта — установена практика, в случай че диспечерите стачкуват, но всъщност само за да поддържа професионалната си квалификация. В момента, между другото, се чудеше дали ще й остане време да отскочи до едно приятелче, когато пристигнат.

И изведнъж на мостика зазвуча оглушителният сигнал на общата тревога.

— Това пък какво е… засечи го! — Чашата на Брад полетя към пода.

Мери подскочи, беше пребледняла.

— Засичам. Не е трафик…

— Привет, тук полет ЕГДН, повтарям инициали Ехо Голем Девет Нула, в отговор на запитващ сигнал от, момент, Делта Хикс Зевс Седем, имаме контакт. Каква е…

— Нещо не е наред, шефе…

На конферентния монитор блещукаха предупредителни червени светлинни. Имаше трийсетсекундно забавяне и всички напрегнато чакаха отговора.

— Ехо Голем Девет Нула, тук Делта Хикс Зевс Седем, служба за аварийно ретранслиране. Адмиралтейски сигнал първа степен, потвърждението следва. Имаме общосистемно извънредно положение. Москва е под карантина — цялата система е затворена, без изключения. Евакуирайте се незабавно. Повтарям: включете скоковия двигател и незабавно напуснете системата! Моля, потвърдете.

Лицето на Брад пламна и той възкликна ядосано:

— Що за шибана шега! — Изчака на екрана да се изпише потвърждаващият код, след това потърси връзка със следващата междинна станция до Москва. — Когато разбера кой е тоя негодник, дето…

— Брад! — изплашено се обади Мери.

— Какво има?

— Виж — Тя му посочи графиката, която току-що себе появила. Като модерен кораб, „Гордостта на Таксис“ бе оборудван със средства, които да му послужат, в случай че бъде мобилизиран, между тях и доста чувствителни пасивни сензори. — Гама-лъчение, класическа крива „протон-антипротон“, на две астрономически единици по курса. Регистрира червено преместване спрямо нас. Успях да засека ретранслационната станция… тя наистина подава сигнал за опасност.

— По дяволите! — Екранът се люшна пред погледа на Брад и той изведнъж си спомни как, когато беше на девет, баща му му каза, че кучето им е умряло. — По дяволите! — Позитроният бе нестабилен междинен продукт, който се явяваше при някой реакции от типа материя-антиматерия. Червеното преместване означаваше, че обектът се движи встрани от реферативната рамка на наблюдателя със скорост, близка до тази на светлината. В околностите на звездата това можеше да означава само едно — субсветлинни ракети с антиматерия, щурмови бомбардировачи, набиращи скорост за самоубийствена атака срещу нечий свят. — Изстреляли са го! Тъпаците са изстреляли „възпиращия“ флот!