Чарлз Строс - Железният изгрев

— По мое мнение действията й са типичен пример за поведението на подрастващ човешки индивид с временни отклонения. Но ще ви припомня, капитане, че нашата издирвателно-спасителна група няма право да прибягва до употребата на смъртоносни оръжия. Не забравяйте също, че за изчезването й ни бе съобщено от нейните родители, след като тя вече се беше качила на борда на кораба. За да се избегнат такива инциденти, предупредете семейството й да я държи под наблюдение поне за времето на полета.

Докато говореше, кучето бе повдигнало глава и я поклащаше надуто. Един от събратята му се приближи към него и го подуши зад ухото. Манхайм ги наблюдаваше нервно. Полицейски кучета, невероятно скъпи и сложни машини, озовали се тук по волята на някоя могъща извънсистемна политическа организация и програмирани в лоялност към режима — никога не бе виждал такива, дори бе изненадан, че властите са в състояние да прибягват до тях, още повече когато ставаше дума за най-обикновена евакуационна операция. На всичко отгоре това, което говореше, твърдеше, че е на служба във Външно министерство и е пратено на кораба със специална заповед — написана на ръка и запечатана така, че да бъде прочетена само от него — нареждаща да бъде пуснато да действа самостоятелно на борда. Надарени с разум животни, натъпкани с висша технология, и конструирани за охранителна и издирвателна дейност, но също така способни да убиват. Разумни оръжия.

— Изпълнихте ли мисията си?

— В смисъл? — Куче номер едно го погледна.

— Ами… — Манхайм разкърши рамене. — Вижте сега — поде малко ядосано, — това е моят кораб! Аз отговарям за всеки и всичко на борда и ако трябва да зная нещо…

Кучетата се надигнаха едновременно и той изведнъж осъзна, че са го заобиколили. Муцуните им, в които се криеха оръжията, сочеха към него, очите им не го изпускаха. Кучето от Външно заговори отново:

— Бихме могли да ви кажем, капитане, но тогава ще се наложи да ви накараме да млъкнете. Обсъждане на тези въпроси с лица, които не са оторизирани да го правят от Министерството на войната, се смята за вражески акт, съгласно втори раздел, параграф осем-три-едно на Закона за отбрана. Моля, потвърдете, че осъзнавате и разбирате положението.

— Аз… — Манхайм преглътна. — Разбирам. Нямам повече въпроси.

— Добре. — Куче номер две клекна и започна да си ближе задния крак. — Останалите членове на тази група не са запознати в подробности с положението. Те са най-обикновени полицейски кучета. Не ви е разрешено да ги безпокоите с неудобни въпроси. Край на срещата. Не мислите ли все пак, че е време да се заемете с управлението на този кораб?

Взрив: T + 1393 дни, 02 часа и 01 минути

Сряда проследи края на света в компанията на родителите си и половината от посетителите в бюфета на Розовата палуба. Бяха изпуснали въздуха от масите и пейките, за да ги избутат към стената и да освободят достатъчно място. На отсрещната стена имаше панорамен екран, на който предаваха директно картина от централната зала на станцията. Сряда би предпочела да наблюдава всичко това на собствения си монитор, но родителите й настояха да дойде с тях в бюфета — изглежда, повечето хора се бояха да останат сами по време на скока. Не че някой щеше да разбере кога е станало — противно на разпространените слухове, нямаше никакви усещания, когато един кораб се преместваше през тунел между две еквипотенциални точки, отстоящи на светлинни години една от друга — но този скок бе някак символичен. Паметно събитие, на каквото досега не бяха присъствали.

„Херман?“ — произнесе тя безгласно.

„Тук съм. Но не задълго. След скока ще останеш сама“.

„Не разбирам. Защо?“ — Джереми я наблюдаваше и тя му се намръщи. Той се дръпна рязко и майка им го изгледа строго.

„Релативистичните канали не действат след скок извън техния оригинален светлинен конус 8 8 Повърхност в пространство-време, бележеща възможните посоки на светлинните лъчи, преминаващи през дадено събитие — Б.пр. : те са мигновени средства за връзка, но не нарушават причинно-следствието. Разговарям с теб чрез устройство, свързано с един от твоите комуникационни имплантанти, и това е начинът, по който и ти ми отговаряш. Но за известно време няма да мога да се свързвам с теб. Няма да си в опасност, стига да останеш в евакуационната зона и да не привличаш нежелано внимание“.

Тя завъртя очи. Херман бе доста досадна имитация на водач на тийнейджърска групичка. Черна пустош, напръскана с ярките точици на звездите, покриваше цялата отсрещна стена, из помещението се чуваха приглушени разговори, между нея и панорамния екран се полюшваше море от глави.