Чарлз Строс - Железният изгрев

— Разходката до Рошардов свят не беше по моя инициатива, както съм отбелязала в доклада — повтори спокойно Рейчъл въпреки желанието да скочи през масата и да оскубе госпожа Председателката. „По дяволите, бих искала да те видя как ще се справиш, когато те пратят на обречена на провал операция“. — Джордж Чо имаше вземане-даване с местното правителство на Новата република, онези идиоти вече бяха решили да нарушат Третата заповед, преди аз да се появя на сцената, и ако не бях там в онзи момент, нещата наистина щяха да излязат от контрол. Точно затова ме прати Джордж. Но, както вече споменах, не отговаряте на изискванията, за да ви бъде позволено да прочетете доклада. Всъщност цялата тази история не е заради това, нали?

И се облегна назад, и отпи от чашата с вода, без да сваля присвитите си очи от лицето на главната инквизиторка. Госпожа Председателката, почитаемата Грейка за седалки, която, изглежда, се подвизаваше под името Гилда не знам коя си, се възползва от паузата, за да се наведе настрани и да прошепне няколко думи на Тъмничар Номер едно. Рейчъл остави чашата и й се усмихна хладно. Госпожата имаше маниерите на зъл финансов ревизор и котерия от сиви, готови да се съгласяват с всичко помощници. Беше се появила в живота на Рейчъл преди един ден, въоръжена с официално разрешение да извърши ревизия на действията й и със списък с въпроси, дълъг колкото ръката й; повечето се отнасяха до последната задача на Рейчъл извън светлинния конус на Земята. От самото начало стана ясно, че Председателката изобщо си няма представа от същността на дипломатическата работа на Рейчъл, а и че не дава пукната пара за това. Всъщност, изглежда, госпожа Председателката бе вбесена от факта, че Рейчъл е вписана в бюджетния регистър като културен аташе — нещо, което службата й бе постигнала с помощта на солиден подкуп — и това бе кокалът, който бе захапала. Фактът, че тази служба не е нищо повече от официално прикритие за истинската дейност на Рейчъл, не значеше нищо за нея.

Рейчъл фиксира госпожа Председателката с най-невъзмутимото си изражение.

— Това, което се опитвате да узнаете, е кой е разрешил на Джордж да ме прати на Рошардов свят и кой е позволил да бъдат направени подобни разходи. Казано съвсем накратко, или ако настоявате — напълно изчерпателно, — това е извън вашия ресор. Ако наистина настоявате да узнаете отговорите, обърнете се съм Службата за сигурност.

И си позволи една лека усмивка. Беше назначена в отдела на Чо с официален пост културен аташе, но това всъщност бе само параван, зад който да върши шпионската си дейност, за която пък отговаряше само пред Черната кантора, и госпожа Председателката щеше да се сблъска с непробиваема стена, ако се опиташе да проследи пътя й дотам. Но въпреки всичко Черната кантора бе задължена да поддържа официалната легенда на Рейчъл — в ООН съществуваше отворена за обществеността политика, с прослушвания и финансови ревизии, за да се убедят данъкоплатците, че парите им не се прахосват. Ето защо, искаше или не, Рейчъл бе принудена да играе според правилата. Въпреки риска да бъде уволнена за неправомерно изразходване на финансови средства, ако някой скудоумен бюрократ реши, че гърбът й е подходящ за забиване на нож. Това бе само един от многото рискове, с които трябва да свикнеш, когато си избрал такава работа.

Усмивката на Гилда постепенно метаморфозира в начумерено изражение. Очевидно нейният имплантант с политически модели не знаеше как да интерпретира подобно непрограмирано настроение: за един кратък миг зениците й се превърнаха във вертикални цепки и на лицето й избиха ситни капчици пот. След това гущероподобната физиономия изчезна.

— Не съм съгласна — заяви тя с привидно безгрижен тон. — Ваше задължение е, като офицер на служба, да носите отговорност за всички използвани финансови средства. Всички сме финансово отговорни пред данъкоплатците и трябва да се погрижим за изгодността на провежданите миротворчески операции. Освен това остава нерешен „дребният“ въпрос с осемдесетте килограма високообогатен — до степен да бъде използван за производството на оръжия — уран, чиято съдба все още е неизвестна. Уранът, мила моя, не расте по дърветата. И за да продължим в същия дух, имаме сведения за неупълномощена употреба на аварийно дипломатическо куфарче, клас едно, заявено от посланик Чо с цел да подсигури увеселителната ви разходка на онзи боен кораб. По-късно куфарчето е било използвано по време на вашето бягство, след като плановете ви са се провалили — както бяхте предположили още в самото начало на тази афера, което означава, че въобще не е трябвало да отивате там. И накрая, въпросът с вземането на борда на спасителната лодка на стопаджии …