Чарлз Строс - Железният изгрев

— Вече започнахме евакуация. Щом пристигнете на място, ще ви чака неин представител — отвърна диспечерът. — Освен това бомбеният отряд е поел обратно, но няма да е тук по-рано от час и половина, така че едва ли можете да разчитате на тях.

— Разбрано — Рейчъл кимна замислено. Беше се облякла за официална среща, но за разлика от госпожа Председателката, не носеше старовремско жабо, нито тупирана прическа — беше се нагледала на подобни неща в Новата република. „Защо ли тази кучка ми има зъб?“ — зачуди се и си отбеляза да се поразрови за допълнителна информация, когато кризата приключи. Пренастрои якето и панталоните си на небесносиньо — цвят, който действаше успокояващо — облегна се на седалката и задиша бавно и равномерно. — Сигурно е безсмислено да питам за бронирано облекло. Поне снайперисти имате ли?

— Три двойки идват. Ще заемат позиции до двайсет минути. Оръжията им са оборудвани с прибори за наблюдение през стени. Инспектор Роза Макдугъл ръководи операцията.

— Успяла ли е да евакуира обитателите на апартаментите?

— В момента го правят. По нареждане на инспектора специална група вдига шум, за да прикрие изтеглянето на хората. Действат внимателно, за да не събудят подозренията на атентатора.

— Хубаво, Хъм. Казахте, че заподозреният бил актьор. — Рейчъл се замисли за миг. — Някой знае ли с какво точно се е занимавал?

Пикапът се наклони на ъгъла на булевард „Жак“ и се стрелна над откритото пространство на монорелсовия влак. Имаше и други капсули и аероколи, но навигационните им системи бяха блокирани от близостта на полицейската кола и те замряха във въздуха. Отзад ги следваха два полицейски камиона — подскачаха върху въздушните си възглавници. В този район сградите бяха стари, от камък, тухла и дърво, строени във времената преди Диаспората и с архитектура, отдавна излязла от мода. Също като археологически музей за двайсети и двайсет и първи век, но със занемарени образци.

— Той е исторически превъплъщенец — обясни диспечерът. — Тук пише нещо за колониите. За колониализма. Изглежда, се опитва да се превъплъти в ролята на някого отпреди холокоста.

— На кой холокост?

— Африканския. Пише, че избрал за свой герой прехолокостен император на име Иди Амин — Иди Амин Дада. Приложено е и кратко есе, посветено на абсурдистските елементи в Угандийската пролетарска реформационна диалектика, пречупени през призмата на неодадаисткия идеологически ситуационизъм.

— Каквото и да означава това. Добре. Следващ въпрос. Къде е роден този тип? Откъде се е взел? С какво се занимава?

— Роден е някъде в Парагвай. Подложил се е на разширена фенотипна пластична хирургия, за да, добие максимална прилика със своя патрон, Последния крал на Шотландия, или президент на Уганда, или какъвто е там. Има и брошурка от едно негово представление — заявява, че се опитвал да подготви платформа за възраждането на оригиналната душа на Иди Амин.

— И сега му хлопа дъската, така ли? Можете ли да изровите нещо за този господин Амин? Прилича ми на ислямист. Той арабин ли е бил, или какъв?

Пикапът намали рязко, отскочи от монорелсата и се приземи пред тълпа полицаи, скупчени в подножието на стара спирална постройка от разклоняващи се апартаменти за бежанци. През разтворените врати на сградата бълваше несекваща тълпа изплашени обитатели — полицаите ги насочваха към близкото бомбоубежище. Малко по-нататък един след друг се спускаха още полицейски пикапи, за да товарят пострадалите. Никой не знаеше дали атентаторът наистина разполага с взривно устройство, но и никой не смяташе да поема каквито и да било рискове, още повече, че не бе никак трудно да се снабдиш с неустойчиви радиоактивни материали, а и дори топка пластичен взрив, вързана за метална тръба, би могла да предизвика сериозни поражения сред тази паянтови постройки.

Ръководителят на операцията — висока руса жена, заобиколена от полицаи — се приближи и попита:

— Вие ли сте специалистът по бомбени заплахи?

— Да, аз съм. — Рейчъл повдигна рамене. — Лошото е, че нямах време да се подготвя за тази работа, а и не съм я вършила от три-четири години. Какво ще ми кажете?

— Струва ми се, че опасността е реална. Аз съм инспектор Роза Макдугъл, Полицейска асоциация засмени шегаджии. Моля, последвайте ме.

Подвижният щаб на полицаите-наемници бе в самия център на този кошер от трескава активност, обхващащ почти целия паркинг пред сградата. Беше боядисан в цвят зелен бълвоч и не показваше почти никакви сериозни признаци на редовна поддръжка, нито дори почистване.