Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Спрях се за миг, за да се уверя, че единият от тях е на Дейа Торис и че мога спокойно да вляза. И добре направих, защото само след миг разбрах, че гласовете са ниски, мъжки. И това, за което говореха, не ми предвещаваше нищо добро. Един от хората, вероятно вождът, даваше заповеди на своите подчинени.

— Когато дойде в тази стая, а сигурно така ще направи, защото няма да я дочака на уговореното място, вие четиримата го хванете и го обезоръжете. Ако това, което разказват за него, е истина, трябва да действате заедно с всички сили. После го отнесете в зимника на двореца на джедака и го оковете във вериги, за да бъде всеки миг на разположение на Тал Хайус. Не му позволявайте да разговаря с когото и да било. Също така не пускайте никого в тази стая, преди да се появи той. Момичето повече няма да се върне тук, защото вече е в ръцете на Тал Хайус и нека всичките й прадеди се смилят над нея, защото от Тал Хайус това не може да се очаква. Да, великата Саркоя тази нощ извърши изключителен подвиг! Сега аз си отивам, а ако вие не успеете да го заловите, ще заповядам да хвърлят вашите трупове на дъното на река Исс.

Той млъкна и се обърна, за да излезе от стаята, през тази врата, зад която се бях притаил. Нямаше смисъл да чакам повече — чух достатъчно много, за да може моята тревога да прерасне в ужас. Оттеглих се безшумно по същия път, по който бях дошъл и слязох на двора. Трескаво съставих план за действие. Прекосих площада и прилежащата към него улица от другата му страна и скоро се озовах на площада пред двореца на Тал Хайус. Силно осветените прозорци на партера ми подсказваха откъде да започна търсенето. Приближих към тях и погледнах вътре. Скоро обаче се убедих, че никак няма да ми бъде лесно — гледащите към двора стаи бяха изпълнени с жени и войни. Погледнах нагоре и забелязах, че на втория етаж е тъмно и най-вероятно е необитаем. Реших да се вмъкна в сградата оттам. Миг по-късно подскочих нагоре, стигнах до парапета и потънах в мрака.

Както и предполагах, стаята, в която влязох се оказа празна. Безшумно излязох в коридора и забелязах, че в стаите отсреща свети. Тръгнах към нещо, което приличаше на обикновена врата, внимателно я отворих и разбрах, че води към огромна зала, стигаща до партера два етажа надолу, а нагоре чак до купола на двореца. По пода на това гигантско, кръгло помещение седяха вождове, воини и жени. Срещу мен, до стената, имаше широк подиум, на него с кръстосани крака седеше най-отвратителното същество, което някога съм виждал. На лицето му прочетох изписани безмилостна хладина и жестокост — черти, залегнали в характера на всеки от зелените войни, но хипертрофирани от животинската страст, на която той сигурно е бил роб от години. В неговата поза нямаше никаква гордост и достойнство. Шестте крайника на огромното, излизащо извън очертанията на подиума тяло, му придаваха вид на гигантски паяк, застанал вертикално.

Но истински ужас ме обзе едва когато забелязах, че пред това чудовище са Дейа Торис и Сола. Дейа Торис стоеше изправена, с високо вдигната глава и дори от разстоянието, което ни делеше, можех да прочета на лицето й израза на отвращение и презрение. Беше истинска потомка на десетте хиляди джедаци и въпреки миниатюрния си вид в сравнение със заобикалящите я войни, тя ги превъзхождаше хиляди пъти с красотата и ума си. Беше най-силната по дух сред тях и съм убеден, че и те чувстваха това. Тя говореше нещо, но не можах да чуя нито нейните думи, нито отговора достигнал до мен като някакво неясно ръмжене.

Изведнъж Тал Хайус заповяда всички да излязат от залата и да го оставят насаме с пленничките. Вождовете, воините и жените постепенно изчезваха във вратите, заобикалящи залата и скоро Дейа Торис и Сола останаха сами лице в лице с джедака на Тарк. Само един от вождовете все още стоеше в сянката на една колона, вперил изпълнен с омраза поглед към Тал Хайус и нервно си играеше с дръжката на меча си. Беше Тарс Таркас. Можех да чета по лицето му вълнуващите го мисли и чувства като в отворена книга. Той мислеше за жената, която стоеше преди четиридесет години на същото място, на което сега стояха Дейа Торис и Сола. Ако можех да му прошепна макар и само една думичка, царуването на Тал Хайус щеше да свърши в същия този миг. Но в края на краищата той също излезе, без да знае, че оставя в ръцете на чудовището, което така ненавиждаше, своята собствена дъщеря.

Тал Хайус стана, а аз, предчувствайки намеренията му, като луд побягнах надолу по стълбите. Не срещнах никого и незабелязано стигнах до главния вход на партера, а после се промъкнах вътре и се скрих зад същата колона, зад която само миг преди това стоеше Тарс Таркас. Сега вече ясно чувах думите на Тал Хайус.