Невена Паскалева - Тайната на синия дим

— Виж… — Владимир се изкашля. — Това е някакъв номер, нали? Имам предвид… тия светлини и всичко. От някоя пречистваща програма си, признай си.

— Не — отвърна Асарих, — аз съм душа от друго измерение. Пред теб съм в човешка форма, за да ме възприемат по лесно сетивата ти, но иначе не изглеждам така.

— Но… — Владимир се поколеба. Искаше му се да каже, че това е невъзможно, но се спря. Кое беше невъзможно? Нали точно за това приказваха непрестанно в църквите, по телевизията, по уличните табла, по съборите, в книгите, на работните семинари и изобщо навсякъде, накъдето се обърнеше.

Но това, естествено, не можеше да е вярно. Не беше истина, както не беше истина и всичко това навън , този фарс, тази страховита система за манипулация, постигнала успех само благодарение на трагедията, сполетяла света в началото на столетието. Дори Бог да беше реален, не можеше да е реален по абсурдния начин, по който го представяше обществото.

— Да — каза Асарих. — Обществото е абсурдно, напълно съм съгласен. Но тази система ще рухне, не се тревожи. Няма да издържи още дълго. Има само една подробност — това не може да стане без твоята помощ.

— Моята помощ?

— Бог се нуждае от помощта ти, за да оправи нещата.

— А! — Владимир тръсна глава. „Виж, това е нещо различно. Не дърдори за грехове и подчинение. Явно е някаква нова програма. Като нищо Мариана е в дъното. Сто процента.“ — И как по-точно мога да Му помогна аз?

— Като Му отвориш свободен коридор за действие. Или, с други думи, като застанеш на Негова страна.

Владимир помълча:

— Тоест, сега не съм на Негова страна, така ли?

— Ами, не съвсем. Добре, добре, не ми се мръщи така. Може ли да довърша мисълта си за Петър Доневски?

— Хм… Да, разбира се. За какво ставаше въпрос?

— След като твоята картина е настроила мозъка на главния секретар на определена честота, Луцифер го атакува. Пуска му част от енергията си и Доневски получава свръхсили. В момента той е изключително силен физически човек. Може да вдигне лек автомобил с една ръка, да премаже сто души невъоръжен, да се движи с невъобразима скорост. Жив супермен си е. Всъщност е точно това… — Асарих наклони глава, — което ти самият си искал винаги да бъдеш.

Владимир отново помълча.

— Ама ти сериозно ли?

— Напълно. Да, знам как звучи. Знам, че не ми вярваш, но това не е важно — Асарих се усмихна. — По-важното е, че все пак ме слушаш. Вярата ти ще дойде с времето. Сега трябва единствено да помниш думите ми. Като говоря за Доневски, е необходимо да отбележа, че той не е сам. С него са и духовният министър Марий Алев, и министърът на Ораторията Кирил Дерев. Тези две изключително влиятелни политически фигури също са получили своите „дарове“ от Луцифер. Техните съзнания са били прекроени от други меми — книгата и симфонията на двама души, с които ще се запознаеш утре.

— Аха — Владимир потърка чело. — Значи не съм единствената разрушителна социална стихия в държавата ни, а?

Асарих отново се позасмя:

— Забавен си — каза той.

— А ти не си — отвърна Владимир. — Всъщност, честно да ти кажа, вече започваш доста да ме потискаш.

— Ще те потисна и още — каза Асарих. — Знаеш ли какво планират Доневски, Алев и Дерев? До една седмица ще подлъжат президента да одобри внасянето на нов закон в парламента. Този закон ще даде зелена светлина на полицията и армията да срине до основи всички Затворени квартали в страната. Незаконните ще попаднат в затвора или ще бъдат убити. Без съд. Ще бъдат локализирани и повечето от бегълците, които се крият из планините, и те също ще бъдат ликвидирани. Що се отнася до Законните — те ще бъдат подложени на жестоки проверки, денонощно следене и голям процент от тях също ще завършат в затвора или пред куршумите. В този процент, със сигурност, ще влезеш и ти.

Кръвта на Владимир изстина. Той се дръпна назад, надигна се от стола, после пак седна. Главата му шумеше. За първи път, откакто светлината го бе събудила, почувства тежестта на изпитата водка и металната токсичност на изпушената трева. Ръцете му отмаляха, догади му се.

— Прекаляваш — промълви дрезгаво. — Каквато и да е проклетата ти програма, каквото и добро да целиш да ми направиш, това не е начинът.

— Владимир, говоря ти напълно сериозно! — Асарих вече не се усмихваше. Кожата му сякаш бе посивяла, а с нея и танцуващите наоколо гирлянди. Внезапно светлината им му заприлича на отблясъка на стоманени остриета. Гласът му бе все така мелодичен, но вече не му напомняше на елфическа песен, а на погребален марш. — Всичко това ще се случи съвсем скоро. Освен ако не се намесите ти и другите двама души, за които ти казах. Само вие можете да го спрете.