Невена Паскалева - Тайната на синия дим

— Ти вярно ли ми говориш всички тези глупости само за да спра предполагаемата си злоупотреба с наркотици?

— Злоупотребата ти с наркотици изобщо не ме интересува. Друсай се колкото искаш, ако това ще ти помогне. На Бог не му е приятно, като си съсипваш тялото, но то си е твое, в крайна сметка. Само че съзнанието ти никога не е само твое. Него трябва да промениш. Разбери коя е основната емоция, която те е подтикнала да нарисуваш „Джуджето и великанът“ и се опитай да я превъзмогнеш. Спри посланието, което картината ти излъчва, като преобърнеш собственото си съзнание. Открий негативната мисъл, залегнала в основата на творбата ти и я замени с позитивна. Тогава ще станеш равностоен противник на Доневски и ще можеш да влезеш в битка с него.

— А, значи трябва да разбера какви са мислите ми?! Извинявай, небесни посетителю, но не ми ли трябва специалист, да ме консултира по въпроса?

— Прав си, да анализираш сам себе си е трудно — съгласи се Асарих. — Не е невъзможно, но е трудно. Не е задължително обаче помощта да дойде от психиатър. Може да са приятели, които да те опознаят истински и да те разберат.

— Такива приятели аз нямам — каза Владимир.

— Ще имаш — отвърна Асарих.

— Сериозно?

— Да, казах ти, че ще се запознаеш с тях утре. Отиди в четири часа следобед в Затворения квартал. Адресът е улица „Железарска“ 5, една стара кооперация близо до ледената пързалка. Те ще те чакат там. Името на жената е Людмила Пеева, а на мъжа Боян Денев. Поговорете си, споделете преживяванията си. И ще намерите верния път.

За пореден път, Владимир замълча. Асарих също мълчеше. Тишината в ателието напомни на Владимир за безмълвието на оракула след изчезването на Уйулала и последвалата му трагична разруха.

— Значи — започна той накрая с глас, който му прозвуча странно и чуждо на самия него, — нека да обобщя, да видим дали правилно съм схванал. Иновативната програма, която очевидно ръководиш, ме праща да се срещна с други двама духовно нестабилни индивиди, за да обсъдим бъдещата си роля в спасяването на света и усещането за собствената ни значимост цели да ни накара най-сетне да приемем участието си в съвременното ни велико общество. В крайна сметка, ще се върна тук, ще спра — предполагаемо — да се наливам с водка и да пуша трева и ще започна да паля свещи на всеки ъгъл по улиците и наистина, ама наистина да се моля, когато забият камбаните. И да си върша по-съвестно работата, разбира се, което предполагам, е основната идея.

— Интересно, дали ако наистина вярваше, че съм Пречиствател или Наблюдател, щеше да говориш толкова свободно пред мен?

— Срещу мен няколко пъти вече са повдигани обвинения — Владимир вдигна рамене. — Повтарям неща, които министерството дрънка по мой адрес постоянно. Тъй като няма никакви доказателства, не виждам защо да ме е грижа какво приказвам.

Асарих се усмихна:

— Нека поясня. Ако успееш да преобърнеш съзнанието си, самият ти ще се сдобиеш със свръхчовешки сили. Това ще е знакът, че си на прав път. След това трябва да използваш тези сили, за да влезеш в битка с Петър Доневски. Вярвам, че ще имаш много добри шансове за победа.

— О, включват се значи и елементи на екшън — каза Владимир. — И какви по-точно ще са свръхсилите, които ще получа?

— Ще разбереш по-нататък.

— Аха. А ти, предполагам, ще наминаваш да ме напътстваш, да не би да се отклоня от дадените предписания?

— Ще дойда още веднъж — каза Асарих. — И да, ще направя всичко възможно да не се отклониш от „предписанията“, въпреки че в крайна сметка, всичко зависи от самия теб.

— Ще те чакам с нетърпение — каза Владимир.

— Не се и съмнявам. Хайде, засега те оставям. Легни да поспиш. От утре започва задачата ти.

— Вече не си спомням нито в колко часа беше срещата, нито къде.

— Не се притеснявай — Асарих погледна към компютъра на масата до леглото. Малкият черен предмет проблесна едва забележимо. — Всичко вече е записано в бележника ти, в папка „спешно“. Нагласих и аларма, така че няма как да забравиш.

— Страшен си! — измърмори Владимир. Докато гледаше подозрително към компютъра, високият мъж стана от масата и заобиколи светещите гирлянди. Или водораслите… или, хм, каквито бяха там. Застана до един от тях, пристъпи към него и пред очите на Владимир, се сля със светлината му. Водораслите затанцуваха, разлетяха се на милиони светещи пръски в апартамента, после се стопиха в тъмния въздух.

Непознатият стоеше в ъгъла на залата и държеше чаша червено вино с ръка. Цветът тъмнееше, напомни й на банки с венозна кръв. Стотици такива банки висяха някога в болниците, където ходеше да помага.