Лоръл Хамилтън: Синя луна

Той прехвърли дългия си крак, облечен в кожа, през облегалката на дивана и се изправи. Сякаш гледах лапданс 6 6 Еротичен танц, при който стриптийзьорката е в непосредствена близост или в контакт с наблюдаващия. — Б.пр. , но без наблюдаващ клиент. Доколкото знаех, Жан-Клод никога не беше правил стриптийз в „Престъпни удоволствия“ — вампирския стриптийз клуб, който притежаваше, — но можеше спокойно да работи на пилона. Във всяко негово движение имаше нещо сексуално и някак неприлично. Човек оставаше с впечатлението, че винаги си мисли за разни извратени работи — неща, които не можеш да изречеш в смесена компания.

— Защо просто не се обади да ми кажеш всичко това по телефона? — попитах го аз.

Знаех какъв е отговорът, или поне донякъде. Изглежда, беше влюбен в тялото ми по същия начин, по който аз бях влюбена в неговото. Добрият секс е като нож с две остриета. Прелъстителят може да се превърне в прелъстен, стига да попадне на подходяща жертва.

Той пристъпи плавно към мен.

— Реших, че това са новини, които трябва да ти съобщя лично — Жан-Клод спря точно пред мен, толкова близо, че леко набраният подгъв на нощницата ми се отърка в бедрата му.

Той помръдна леко тялото си и атлазеният ръб на нощницата погали нежно голите ми крака. На повечето мъже щеше да им се наложи да използват ръцете си, за да постигнат подобен ефект. Но Жан-Клод, естествено, бе разполагал с четиристотин години да усъвършенства техниката си. Отличните резултати се постигат с практика.

— Защо лично? — попитах с леко задъхан глас.

Устните му се извиха в усмивка.

— Знаеш защо.

— Искам да го чуя от устата ти — казах аз.

Красивото му лице стана безизразно, само очите му продължиха да горят като две клади.

— Не бих могъл да те оставя да тръгнеш, без да те докосна за последен път. Искам да изиграем мръсния танц, преди да заминеш.

Аз се засмях, но смехът ми беше нервен, напрегнат. Устата ми внезапно пресъхна. Не можех да откъсна очи от гърдите му. „Мръсният танц“ беше любимият му евфемизъм за секс. Исках да го докосна, но ако го направех, не знаех докъде ще стигнат нещата. Ричард беше в беда. Веднъж му бях изневерила с Жан-Клод; нямаше да предам доверието му отново.

— Трябва да си събирам багажа — казах аз. Обърнах се рязко и тръгнах към спалнята.

Той ме последва.

Оставих пистолета си до телефона върху нощното шкафче, извадих няколко чифта къси чорапи от чекмеджето и започнах да ги хвърлям в куфара, като се стараех да не обръщам внимание на Жан-Клод. Трудно е да не му обръщаш внимание. Той се изтегна до куфара, подпря се на лакът и изпъна крака по дължина на леглото. Изглеждаше ужасно навлечен на фона на белите ми чаршафи. Наблюдаваше ме как се движа из стаята, като местеше единствено очите си. Заприлича ми на котка — бдителен и съвсем спокоен.

Влязох в съседната баня, за да си взема тоалетните принадлежности. Държах си по-дребните неща в мъжки несесер за бръснене. Напоследък ми се налагаше все по-често да пътувам извън града. По-добре да съм подготвена.

Жан-Клод лежеше по гръб, а дългата му черна коса бе разпиляна като мрачен сън по бялата ми възглавница. Когато влязох в стаята, той ми се усмихна леко. И протегна ръка към мен.

— Ела при мен, ma petite .

Поклатих глава.

— Ако дойда при теб, ще се отплеснем. Ще си събера багажа и ще се облека. Нямаме време за други работи.

Той взе да пълзи по леглото към мен, така се приплъзваше, сякаш имаше мускули и на места, на които не би трябвало да има.

— Толкова ли съм непривлекателен, ma petite ? Или загрижеността за Ричард те е обсебила напълно?

— Знаеш много добре колко ме привличаш. И да, разтревожена съм за Ричард.

Жан-Клод стана от леглото и тръгна по петите ми. Аз сновях напред-назад, а той се движеше бавно и грациозно, но при все това беше в крак с бързите ми крачки. Сякаш ме преследваше някакъв много бавен хищник, който разполагаше с цялото време на света и знаеше, че рано или късно ще ме хване.

След като едва не се сблъскахме за втори път, му казах:

— Какъв ти е проблемът? Спри да вървиш след мен. Изнервяш ме.

Истината беше, че от близостта на тялото му кожата ми настръхваше.

Той седна на ръба на леглото и въздъхна.

— Не искам да заминаваш.

Това ме накара да застина. Обърнах се и го изгледах.

— Защо, за Бога?

— От векове мечтая да разполагам с достатъчно могъщество, за да бъда в безопасност. Достатъчно могъщество, за да браня земите си и накрая, след цялото чакане, най-сетне да се чувствам поне малко спокоен. Сега се страхувам от единствения човек, който може да ми помогне да осъществя амбициите си.