Лоръл Хамилтън: Синя луна

— Може да влезеш.

Той мина покрай мен. Забелязах, че отзад черните му ботуши са пристегнати с връзки, нанизани по цялата им дължина. Черните му джинси прилепваха плътно на задника му, така че нямаше защо да гадая дали е гол отдолу.

Жан-Клод заговори, без да се обръща:

— Не бъди толкова кисела, ma petite . Можеш да не ме допускаш в сънищата си — после се обърна и очите му бяха пълни с тъмна светлина, която нямаше нищо общо с вампирските му способности. — Но ти ме посрещна в тях с отворени обятия.

Изчервих се за втори път през последните има-няма пет минути.

— Ричард е в затвора в Тенеси.

— Знам — каза той.

— Знаеш ли? Откъде?

— Местният Господар на града се обади и ми каза. Страхуваше се да не сметна, че това е негово дело. Да не реша, че е поискал да унищожи нашия триумвират.

— Ако искаше да ни унищожи, обвинението щеше да е в убийство, а не в опит за изнасилване — заявих аз.

— Вярно е — каза Жан-Клод и се засмя. Смехът му погали голата ми кожа като полъх на вятър. — Който и да е скалъпил обвинението срещу Ричард, очевидно не го познава добре. По-скоро ще повярвам, че е извършил убийство, отколкото изнасилване.

Аз бях използвала почти същите думи. Защо ли това ми се стори обезпокоително?

— Ще отидеш ли в Тенеси?

— Господарят Колин е забранил да влизам в земите му. Ако го направя, ще бъде акт на агресия, даже открито обявяване на война.

— От какво се притеснява толкова?

— Страх го е от силата ми, ma petite . Бои се от силата и на двама ни, затова е обявил и теб за персона нон грата в земите си.

Изгледах го.

— Надявам се, че се шегуваш. Забранил е който и да било от нас да помага на Ричард?

Жан-Клод кимна.

— И очаква да повярваме, че не е негово дело? — попитах.

— Аз му вярвам, ma petite .

— Преценил си, че казва истината, от един разговор по телефона?

— Има вампири-господари, които са способни да излъжат други вампири господари, ала не мисля, че Колин притежава такава сила. Но не затова му вярвам.

— А защо?

— Последния път, когато проникнахме в територията на друг вампир, ние го убихме.

— Тя се опита да ни убие — възразих аз.

— Технически погледнато, тя освободи всички ни, освен теб. Искаше да те направи вампир.

— Както вече отбелязах, тя се опита да ме убие.

Той се усмихна:

— О, ma petite , обиждаш ме.

— Стига глупости. Този Колин да не си въобразява, че ще оставим Ричард да изгние.

— Той е в правото си да ни откаже безопасно преминаване — каза Жан-Клод.

— Защото убихме друг Господар, докато бяхме на територията му?

— Той не се нуждае от основания, за да ни откаже, ma petite . Може да ни откаже просто ей така.

— Абе вие, вампирите, как успявате изобщо да свършите нещо?

— Бавно — отвърна Жан-Клод. — Не забравяй, ma petite , че разполагаме с достатъчно време да бъдем търпеливи.

— Но не и аз, нито Ричард.

— Ще имате цяла вечност, стига да приемете четвъртия белег — каза той с тих, неутрален глас.

Поклатих глава.

— С Ричард ценим малкото човечност, която ни е останала. Освен това ще имаме цяла вечност на куково лято, четвъртият белег няма да ни направи безсмъртни. Просто ще ни запази живи, докато и ти си жив. Ти си по-труден за убиване от нас, но не чак толкова.

Жан-Клод седна на дивана, подви крака под себе си. Едва ли му беше лесно да заеме тази поза, не и с всичката тази кожа по него. Може би ботушите бяха по-меки, отколкото изглеждаха. Да бе.

Той подпря лакът на облегалката на дивана и изпъчи гърди. Полупрозрачният червен плат прилепваше плътно по кожата му и не оставяше нищо на въображението. Зърната му изпъкваха под тънката материя. Кръстовидният белег от изгаряне изглеждаше почти кървав под ефирната като мъгла червена одежда.

Жан-Клод се повдигна, подпрян на облегалката на дивана, сякаш русалка се надигаше от скала. Очаквах да чуя някаква закачка или нещо на сексуална тема. Но той каза:

— Дойдох да ти съобщя лично за задържането на Ричард — вгледа се много внимателно в лицето ми. — Помислих си, че новината може да те разстрои.

— Разбира се, че ще ме разстрои. Този тип Колин, вампир или каквото е там, е луд, ако си мисли, че ще ни попречи да помогнем на Ричард.

Жан-Клод се усмихна.

— Докато двамата с теб водим този разговор, Ашър продължава да преговаря, за да ти издейства позволение да влезеш в територията на Колин.

Ашър беше заместникът му, неговият вампирски лейтенант. Намръщих се.

— Защо само за мен?

— Защото си много по-добра в полицейските работи.