Майкъл Смит - За подмяна

Виналди въздъхна:

— Не бих казал, че ми беше даден картбланш, но е истина, че конкурентите ми се радваха на повече полицейско внимание от мен. Започнах прочистване на етажите с цел присъединяването им към колекцията ни. Максен обезпечаваше нужния ми капитал и обработваше началниците, когато възникнеха трудности. И всичко вървеше прекрасно, докато не се намеси ти. — Той ме изгледа ядосано. — Защо ти трябваше да правиш това, Джек? Всичко си беше както е било винаги, само малко по-организирано. Максен и аз можехме да управляваме града и всички щяха да бъдат щастливи. По-малко щяха да умират при ежедневните престрелки, щяхме да понаправим пари и всичко щеше да е възможно най-прекрасно. Ако се бе обърнал към мен своевременно, щях да те взема на заплата. Ти беше добър полицай. Можехме да те използваме. Защо трябваше да си навираш носа навсякъде? Защо не можа да махнеш с ръка и да зарежеш това разследване?

Нямах време да му обяснявам и не вярвах, че бих могъл да убедя дори себе си. Истината е, че просто не знаех отговора.

— Вероятно защото съм глупак — казах му. — Или може би защото съм си мислил, че и аз имам вина за изкупване.

Виналди поклати глава и продължи:

— Така един ден се озовахме с маса проблеми на главата, само защото ти и Мал бяхте започнали да ровите прекалено надълбоко. За мен това не беше чак от такова значение, тъй като вече се знаеше от коя страна на чертата стоя. Но за Максен бе по-различно. Беше недопустимо да се разбере, че господарят на Ню Ричмънд бърка из лайната.

Това го разбирах. Хората обичат да знаят, че Бог и Дявол са две коренно различни неща. Виналди прекара ръка през лицето си. Когато я свали, видях, че пръстите му треперят.

— Както и да е, Максен дойде при мен, заяви ми, че иска доказателство за моята лоялност и че се налага да направя нещо, с което да покажа, че сме заедно докрай. Каза ми, че иска пример за назидание. Вече те мразеше от дъното на душата си, защото бе пречукал брат му в Междината, макар да му бе ясно, че той си го е заслужил. Ако ти не го беше убил, сигурно щеше да го съди военен съд. Но ти бе застрашил съществуването на цялата му империя, така че трябваше да бъдеш наказан и той искаше да го направя аз, Джек. Това беше специалната ми задача.

Виналди пое дълбоко дъх и ме погледна право в очите.

— Ти облекчи нещата до максимум, Джек. Отне ми Файета. Може би си мислил, че съм от стандартните мръсници, които имат съпруга за пред хората, а си скъсват гъза от чукане на любовници. Или се беше хванал с нея, за да се добереш до мен. Но истината бе, че аз обичах тази жена. Честно казано, аз дори не знаех какво се е случило, докато Максен не ми показа снимки на двама ви в леглото. Тя ми беше жена, Джек, а ти ми я бе отнел. Разбрах, че повече не ме обича, след като не се върна при мен, когато ти замина, но аз не исках да я оставя. Знаеш ли какво се случи с нея, след като те закара във Фермата? Самоуби се.

Градът около нас се бе смълчал, сякаш нищо друго нямаше значение. Можех само да слушам и да държа пистолета насочен към сърцето на Виналди.

— След като ми показа снимките, Максен ме натъпка с рапт, а две от момчетата му ме закараха в апартамента ти. Останаха да чакат отвън, а след като свърших, ме отведоха. Едва когато се озовах в твоята дневна, разбрах, че ми е дал свръхдоза. Нямах представа какво правя, Джек. Трябваше да бъде чисто убийство. Но в един миг стените се разтвориха, видях се пак в Междината и… останалото го знаеш.

Ръката ми трепереше, пръстът ми на спусъка беше мокър. Гръдният кош на Виналди ми изглеждаше като най-голямата мишена на света.

— От време на време се връщаш там, нали? — попитах го. — На седемдесет и втори?

— Откъде знаеш? — изненадано ме погледна той.

— От едно дете. Виждало те е до прозореца.

Виналди сведе глава.

— Нямам спомен какво се е случило там — призна ми той. — Понякога сънувам този кошмар, събуждам се, слизам долу и стоя пред апартамента ти. Ти се оказа прав за някои неща, Джек, и едно от тях е, че някой път правим неща, които просто не ни се побират в ума. Неща, които е най-добре да забравим. Знам, че ти се карах пред Ниърли, че възприемаш всичко на този свят като изкривено, но ти беше прав. Аз провалих собствения си живот, а даже нямам спомен как е станало. Знам само, че мръсотията е налице и че от нея няма отърване.

Погледнах го в лицето. Бузата ми потрепна. Цялата омраза, която бях изпитвал към него, се върна с изпепеляваща сила в главата ми. Обхвана ме такава ярост, че образът му се запечата като нажежено желязо в съзнанието ми. Вгледах се в него напрегнато и видях своя лик, така че когато пръстът ми бавно натисна спусъка, изпитах неподозирано облекчение.