Тимъти Зан - Ангелиада

Пултът до нея внезапно нададе тревожен сигнал.

— Какво беше това? — трепна Чандрис.

— Сигурно високоенергиен гама-лъч — каза Ханан. — Частиците от края на спектъра са в състояние да пробият корпуса и магнитните отражатели не могат да ги спрат.

— Тогава какво стана? — Чандрис предпазливо погледна дисплея. В момента всичко изглеждаше нормално.

— По всяка вероятност е фалшив сигнал от някой от оптичните комутатори. — Ханан сви рамене. — Нищо сериозно. Скоро ще свикнеш с апаратура, която вие и пищи в най-неочаквани моменти.

— Няма защо да се тревожиш — добави Орнина. — Ловните кораби са проектирани така, че да издържат на всякакви излъчвания. Единствената истинска заплаха е от високоенергийните гама-лъчи и отделните античастици, които могат да преминат през магнитните полета.

— Античастици ли? — примигна Чандрис.

— От Хокинговата радиация на Ангелиада — обясни Ханан. — Приливните сили по краищата на черна дупка с такива малки размери са достатъчно големи да създават двойки частица-античастица. Като протона и антипротона или електрона и позитрона. Понякога някоя от частиците успява да се освободи, а другата бива поглъщана. Това е и източникът на цялото лъчение.

— С изключение на лъчението от гравитационния кладенец — обади се Орнина. — И ангелите, разбира се. Никой всъщност не знае откъде се вземат.

— Разбира се. — Чандрис ясно си даваше сметка колко глупаво звучат думите ѝ. Предполагаше се, че знае всичко това. Всъщност беше абсолютно загубена.

И по-добре да поправеше ситуацията, по дяволите, при това бързо. Положението съвсем не бе сигурно… и ако нещо се случеше, нямаше къде да избяга.

— Като стана дума за ангели, казахте, че ловът ще започне след около час?

— О, ще изстреляме детекторите след около половин час — каза Ханан. — Но надали ще хванем нещо веднага. Ангелът привлича положителни йони много бързо и трябва да си съвсем наблизо, за да го хванеш преди да е станало късно.

Чандрис кимна.

— В такъв случай ще полегна за малко. Стига да нямате нужда от мен, разбира се.

— Върви — каза Орнина. — Могат да минат дни преди да попаднем на ангел. Ще трябва да се научиш и как да поддържаш темпото.

— Благодаря. — Чандрис я гледаше внимателно, докато разкопчаваше коланите. — След половин час съм тук.

— Няма защо да бързаш — каза Орнина.

Чандрис отвори вратата и за миг спря, загледана в контролната кабина. Хрумна ѝ странна мисъл. Щом радиацията от Ангелиада влияеше върху електрониката на „Газела“, не би ли трябвало да засегне и протезите на Ханан? И ако бе така, какво ли щеше да му се случи?

Нетърпеливо изхвърли мисълта от главата си. От гледна точка на плановете ѝ, здравословното състояние на Ханан не я засягаше.

Тръгна към стаята си. Компютърът на „Газела“ би трябвало да разполага с доста информация за Ангелиада. Имаше само половин час на разположение.

Последваха херолда и председателя в залата. Погледът на Форсайт се зарея по разточително украсените стени и тавани. Всичко изглеждаше точно така, както го помнеше — Заседателната зала на Върховния сенат, изпълнена с достойнство, история и усещане за мощ.

Но за Форсайт тя означаваше и нещо много повече. Усещането бе същото, като да се завърнеш у дома.

Пое дълбоко дъх и финият аромат на кожа и дървесина разбуди калейдоскопа от горчиво-сладки спомени. Как гледа от галерията горе речта на баща си пред множеството. Как се е свил в едно от онези огромни кожени кресла късно вечерта или как се разхожда безцелно и разглежда украсата по стените, докато чака баща си да приключи със заседанието и да го отведе вкъщи. Как за първи път в качеството си на негов помощник трябваше да излезе на подиума точно по средата на дебатите, за да му даде някакви току-що пристигнали документи, изпълнен с гордост, страх и ужасяващото чувство, че погледите на всички са приковани в него.

Как стои безпомощно, докато баща му спокойно, но твърдо подава оставката си.

Форсайт погледна мъжете и жените, насядали в редиците кресла под купола. Погледна и проблясващите ангелски медальони, висящи на всеки от тези високопоставени и могъщи вратове…

Херолдът удари с церемониалния си жезъл каменния под. Звукът отекна под купола и накара присъстващите да замълчат.

— Заседанието на Върховния сенат е открито — напевно произнесе той. — Нека всички станат и приготвят сърцата и умовете си за служба на народите на Петте свята.