Тимъти Зан - Ангелиада

„Напротив — настоя Форсайт. Трябваше да се наведе малко напред, за да може Ронион да вижда ръцете му. — Какво нередно има?“

Ронион вдигна поглед. Лицето му бе изкривено от мъка и смущение.

„Беше като да излъжеш.“

Форсайт сви устни.

„Вече обсъждахме това, Ронион. Не помниш ли? Това е най-скъпият дар, за който можем да мечтаем. Наше задължение е да го пазим. Разбираш го, нали?“

Ронион отново заби поглед в земята.

„Да.“

„Добре тогава — продължи Форсайт, — какъв по-добър начин да го запазим от това да го скрием от хора, които биха поискали да го откраднат?“

Ронион сви рамене — също като костенурка, която скрива глава в корубата си.

„Не зная — най-накрая отговори той. — Знам само, че се почувствах точно така, като че ли съм излъгал.“

„Зная — утеши го Форсайт. — Но помисли за това, което ти казах. Ако го направиш, ще разбереш, че това е най-добрият начин да запазим ангела в безопасност.“

„Добре — сбърчи нос Ронион. — Добре. Трябва да ви го върна, нали?“

Извади медальона от джоба си и понечи да се изправи. „Просто го остави — бързо го спря Форсайт. — Под седалката на стола.“

Ронион го погледна изненадано.

„Това е последното място, където някой крадец би потърсил нещо толкова ценно като ангел — добави Форсайт. — Не смяташ ли?“

„Не зная“ — Ронион още изглеждаше объркан, но добросъвестно напъха медальона под седалката.

„Благодаря — Форсайт го погледна. — Все още изглеждаш разстроен.“

Ронион отново сви рамене.

„Хората ще си помислят, че съм непохватен.“

Форсайт потисна усмивката си. Какъв невероятно прост ум — прям, искрен, заинтересован единствено от външните резултати на човешкото общуване. Вероятно неспособен да схване идеята, дори да се помъчеше да му я обясни, че понякога подценяването може да е тактическо преимущество.

„Някои наистина могат и да си го помислят — призна той. — Но не и хората, чието мнение е от значение. Хора като господин Пирбазари например просто ще решат, че си бил нервен. Те знаят, че понякога се случват и такива неща. Никой не ги запомня за дълго. Повярвай ми.“

Ронион преглътна.

„Сигурно.“

„Тогава да оставим това и да се хващаме на работа. — Форсайт вложи малко твърдост в изражението и пръстите си. — Тук някъде трябва да има студио. Искам да го откриеш и да видиш в какво състояние е. Става ли?“

„Става. — Ронион се изправи. Вече изглеждаше по-радостен. — Ще го намеря. Да съобщя ли и на господин Милс?“

„Да. След това ела да кажеш и на мен.“

„Добре.“

Форсайт го наблюдаваше как забързано излиза от кабинета, възхитен от това колко лесно може да повдигне духа му. Малка похвала, дребна задача — и всички грижи биваха забравени начаса.

Погледна към стола, на който допреди малко бе седял Ронион, и усмивката му изчезна.

Беше успял. Пред погледа на целия Върховен сенат бе подменил истинския медальон с майсторски изработи фалшификат. И го бе носил пред очите на всички достатъчно дълго, за да са сигурни, че вече е попаднал под влиянието му.

Играта бе започнала великолепно. Сега оставаше да направи така, че да не му извъртят някой неочакван номер.

Което на първо място означаваше, че трябва да намери по-добро място, където да скрие истинския медальон. Далеч, но не и прекалено далеч. Говореше се, че има хора, които са способни да усетят присъствието на ангел от два метра, а той не искаше да рискува някой такъв да седне тук и да започне да се чуди какво е станало с естествения му радар.

По-късно щеше да има време за всичко това. Най-важната цел — да остане незасегнат — беше постигната.

На вратата се почука.

— Влез.

Пирбазари пъхна глава в кабинета.

— Имате ли време за кратък доклад?

Форсайт му махна с ръка.

— Нека отгатна. Още едно нахлуване на Мира.

— Да, сър — мрачно каза Пирбазари и му подаде цилиндъра. — Според конфигурацията — поредният боен кораб от среден клас.

— Открил ли е огън? — Форсайт напъха цилиндъра в четеца.

— Този път не. Разбира се, останал е в мрежата само четиридесет секунди преди да го изхвърлят.

— Четиридесет секунди са повече от достатъчни за стрелба, ако са искали.

— Съгласен. — Пирбазари кимна. — Което означава, че не са искали.

На екрана се появи запис на сблъсъка и Форсайт го изгледа. Мирският кораб се появи, направи няколко маневри, сякаш се мъчеше да излезе от фокус, след което изчезна, катапултиран извън системата.

Абсолютно същото се бе случило и с предишния кораб. Както и с онзи преди него.