Тимъти Зан - Ангелиада

И отново отговор нямаше.

Чандрис се събуди стресната.

Лежеше в мрака, обхваната от задушаваща паника, и трескаво се мъчеше да се измъкне от мъглата на съня и объркването. Непознатото легло под нея пак се раздруса. И тя си припомни.

„Газела“, Дейвий… и Ангелиада.

Надигна се на тясната си койка, заемаща половината от микроскопичната ѝ каюта, и опипом намери ключа за светлината. Таванът слабо просветна — нощен режим, който не заслепяваше очите ѝ — и тя спусна крака върху ледения метален под. Излитаха в шест — така бе казала Орнина. Но вграденият в компютърното бюро часовник показваше едва четири и тридесет и пет. Или Орнина се беше объркала, или нещо не беше наред.

„Газела“ се разтресе отново. Стиснала зъби, Чандрис грабна новия си комбинезон и започна да го навлича.

Тесните коридори бяха тихи и едва осветени. Чандрис тръгна към носа, като се блъскаше в стените при поредното разтърсване на кораба. Между случайните проскърцвания на метал се чуваше нещо като слаб вой — нищо общо с глухия тътен, който бе неизменна част от дните, прекарани на „Ксирус“.

Първоначалната ѝ цел бе контролната кабина, но на половината път започна да различава във воя следи от нещо, наподобяващо музика. Последва звука и се озова до отворена врата, от която се лееше ярка светлина. Като се движеше колкото се може по-незабележимо, тя приближи и надникна вътре.

— О, добро утро. — Орнина вдигна поглед от работната маса, върху която бяха разпилени всякакви чаркове от електронни прибори, и се усмихна. — Какво правиш… само секунда — прекъсна тя и се обърна към скъпата уредба в ъгъла. — Намали звука с две деления.

Уредбата се подчини и музиката засвири по-тихо.

— Една от малкото луксозни глезотии — обърна се отново Орнина към Чандрис. — И двамата обичаме музиката и е много удобно, когато ръцете ти са заети. Влизай, не стой така. Защо си станала толкова рано?

— Помислих, че става нещо — отговори Чандрис и пристъпи в стаята. Чувстваше се малко неловко. — Нали щяхме да тръгваме в шест?

— От Сераф — да — кимна Орнина. — Но не можем да излетим направо от сервизния док, нали?

— Разбира се, че не — съгласи се Чандрис, раздразнена, че не се бе сетила сама. — Мислех си, че напускаме сервизния док в шест.

Орнина поклати глава и отново се наведе над частите пред себе си.

— Никакъв сервизен док. — Тя взе някакъв мъничък чип и го заоглежда внимателно. — Когато контролната кула ти определи място за излитане, по-добре да си там навреме. Иначе отиваш на края на списъка и може и да не успееш да излетиш цял ден. Ох… — Тя поклати глава и ѝ подаде чипа. — Ще бъдеш ли така добра да ми прочетеш номера на този страйтрам?

Чандрис впери поглед в сивия надпис, като се чудеше дали от нея се очаква да знае какво означава страйтрам.

— Прилича на CR 57743. Или CR 57748 — последните цифри са изтрити.

— 48 е — кимна Орнина. — Не бях сигурна за 77. Благодаря.

— Няма защо. — Чандрис огледа останалите части. — А какво е това?

— Сенамек-семплер. Резервният, за щастие. Иначе сме загубени. Не си работила с подобно нещо, нали?

— Не съм. — Чандрис се опита да го каже спокойно. Във файловете на „Ксирус“ не се споменаваше нищичко за сенамек-семплери. Започна да си дава сметка, че знанията ѝ съвсем не са толкова пълни, колкото си мислеше. — Къде е господин Дейвий? — попита тя, за да смени темата.

— Само Ханан, ако обичаш — меко я смъмри Орнина. — А аз съм Орнина. На един ловен кораб няма място за ненужни формалности. И освен това такива обръщения ни карат да се чувстваме по-стари, отколкото бихме искали.

— Извинявай — измрънка Чандрис.

— Няма нищо. Колкото до въпроса ти, още е в леглото. Надявам се, че спи — той ще ръководи излитането, а това не е работа за недоспали. — Тя погледна Чандрис. — Легна си късно, нали?

— Опитах се да прехвърля всички наръчници — каза Чандрис. — Много от нещата на „Газела“ са ми непознати.

— Ловните кораби са особена порода — съгласи се Орнина. — Така и трябва. Прати обикновен кораб до Ангелиада и всичко в него ще се изпържи. Електромагнитни излъчвания, потоци твърди частици, магнитни завихряния… Но, разбира се, ти си запозната с всичко това.

— Разбира се — промърмори Чандрис. Беше разтревожена. Никога не бе попадала на нещо конкретно за Ангелиада. Ако беше толкова опасно, трябваше да поправи този пропуск, и то бързо. — Е, ако нямаш нужда от мен, ще отида да приготвя нещо за закуска — добави тя и тръгна към вратата.