Тимъти Зан - Ангелиада

— За мен също. — Джайаси отиде до бюрото си, метна купчината листа върху друга подобна купчина и извъртя стола си към Коста. — Е, добре дошли на Сераф, в Института за проучване на Ангелиада и така нататък. Откъде сте?

— От Палитейн на Лорелей — с лекота изрецитира Коста заучената си история. — Там съм роден. Но последните няколко години работех върху доктората си на Балморал.

— Къде по-точно?

— В университета Кларкстън в Кейрнгорм — отговори Коста и мислено сключи пръсти. Ако Джайаси или някой друг беше ходил в Кларкстън, щеше да си има неприятности. — Сигурно изобщо не сте чували за него — додаде той.

— О, чувал съм — каза Джайаси. — Не съм срещал никого оттам, но съм чувал доста добри отзиви за университета. А и мястото било много красиво.

— Така е — съгласи се с облекчение Коста. Това вече бе лесно — на Лорелей бе прекарал два дни в изучаване на Кларкстън и Кейрнгорм. Сигурно ги познаваше по-добре от всеки на Сераф. — Като института, но в по-големи мащаби.

Джайаси кимна.

— Аз съм от Ухуру. Рунгве, ако трябва да съм съвсем точен. На неколкостотин километра от Цомбе — той плъзна стола си към Коста и погледна екрана на компютъра, където все още стоеше списъкът с файловете. — Виждам, че вече сте започнали с гмуркането. Впечатляващо, нали?

— Много — кимна Коста. — Някои биха го нарекли поразително.

Джайаси се подсмихна.

— Някои — да. Ако искате нещо поразително, изчакайте само да видите Ангелиада със собствените си очи. Следващият полет е след два дни. Ще дойдете ли?

— Зависи дали дотогава ще намеря средства.

— Аха. — Джайаси го погледна с разбиране. — Позната история. Във фонда на Върховния сенат обикновено са много предпазливи. Знаете как стоят нещата — малка, но гръмогласна групичка надава вой срещу правителството, че хвърля още пари в изучаването на ангелите, въпреки че вече плащат абсурдните цени на „Гейбриъл“.

Коста си припомни бордеите на Магаска и сви рамене.

— Позицията им не е съвсем лишена от основание. Особено като се има предвид и заплахата от Мира…

— Мирът изобщо не е проблем — презрително махна с ръка Джайаси. — Не могат да ни завладеят, нито пък да преживеят разходите и изгубената печалба, за да ни унищожат.

— Освен ако не виждат заплаха — възрази Коста, раздразнен против волята си от подобно пренебрежително отношение към Мира. — Доколкото разбирам, те смятат ангелите за инвазия на чужд разум.

Джайаси изсумтя.

— Познавам неколцина от Рунгве, които мислят същото. Жалко, още повече че има толкова по-интересни теории, между които да се избира. — Той въпросително вдигна вежди. — Нали ви предупредиха да не дискутирате теориите за ангелите с хора извън института?

— Не точно. — Наранената гордост отстъпи пред живия интерес. Теории? В множествено число?

— Е, смятайте, че вече сте предупреден — усмихна се Джайаси. — Това се отнася и за всички други открития. Можете да ги публикувате в мрежата на института, но нищо не излиза навън без съответното одобрение.

— Ясно. — Това вече приличаше на нещо. Може би емпирейците все пак имаха някаква представа за мерки за сигурност.

— Добре. Не е кой знае какво, но след историята с Флиж обичайната практика е нещата първо да се обсъждат в тесен кръг, преди да ги разтръбим на всеослушание.

— Разбирам. — Коста пое дълбоко дъх и внимателно формулира следващия си въпрос…

— И върху какво конкретно ще работите? — попита Джайаси.

— Ами… — Коста с мъка превключи на другата вълна. — Първо ще прегледам литературата. Наех се да проверя дали някой се е занимавал с въпроса дали ангелът е само централната частица, или частицата и йонната ѝ обвивка.

Джайаси се намръщи.

— Централната частица, разбира се. Какво общо има обвивката?

Коста сви рамене.

— Може би нищо. Може би много. Във всеки случай смятам да проверя.

Джайаси го зяпна.

— Нали не се опитвате да възродите старата теория на Чандкари? Погребаха я с почести преди пет години.

— Не, просто търся истината. — Коста усети как по челото му избива пот. Кой ли по дяволите беше Чандкари? Май имаше нещо в списъка, който бе преглеждал. — И искам да остана колкото се може по-непредубеден.

— Аха — Джайаси сви рамене. — Добре. Няма нищо лошо да си открит за други идеи, стига главата ти да не се напълни с боклуци.

— Разбира се — съгласи се Коста. — Просто ми е трудно да повярвам, че само една субатомна частица може да предизвика толкова драматичен ефект.