Тимъти Зан - Ангелиада

— На мнозина от нас също — съгласи се Джайаси. — Точно затова теорията „Акчаа“ на доктор Кахенло е толкова популярна. Съгласува данните, предсказанията ѝ са истински и проверими и на практика изисква ангелите да са самата частица. — Той вдигна пръст пред лицето на Коста. — Запомнете ми думите — след три, най-много след четири години физиците ще се надпреварват да доказват как теорията „Акчаа“ се връзва с Общата теория на Рейнолд.

— Шоуто ще си заслужава. — Коста си позволи да се почувства на висота. В Мира Великата обща теория бе променяна и поправяна толкова много пъти, че вече никой не я наричаше на името на създателя ѝ. — Трябва ли да чакам дотогава, за да разбера какво гласи теорията „Акчаа“?

Джайаси се ухили.

— Не, вече сте вътрешен. — Усмивката изчезна и на нейно място се появи изумление. — Да не би да искате да кажете, че не сте чували нищо за теорията „Акчаа“? Искам да кажа… — Той махна с ръка в жест, обхващащ стаята и целия институт, — вие сте тук . Нали така?

Коста сви рамене. Мислеше трескаво.

— Както казах, желанието ми бе да дойда на Сераф без предубеждения. А и си мислех, че половината от теориите, които прочетох на Балморал, ще са забравени, докато се добера дотук.

— Вярно — обяви Джайаси. — Все пак говорим за Балморал.

— Страхотно — изсумтя Коста. Този път успя да влезе в ролята си.

Джайаси се ухили.

— Извинявайте. Знаете как е. Най-трудно е да се отучиш да гледаш отвисоко. — Изражението му стана сериозно. — Вижте, въпросът е в това, че ангелите не могат да бъдат просто поредните субатомни частици. Иначе не биха могли да останат стабилни — не и с такава маса и заряд. Именно затова теорията „Акчаа“ е толкова успешна — според нея те са всъщност кванти — основни градивни частици, също като фотоните и електроните. А по дефиниция квантите са стабилни. Разбирате ли?

— Чувал съм нещичко за квантовата теория, благодаря — отговори Коста, може би малко по-язвително от необходимото. — Балморал не е чак толкова затънтен. И какви точно кванти?

Джайаси сякаш събираше кураж.

— Това са кванти на онова, което човечеството винаги е наричало „добро“.

Известно време Коста само го зяпаше. Думите рикошираха в главата му подобно на скакалец, който се мъчи да се измъкне от кана.

— Това е някаква шега — чу се да произнася той. — Нали? Шега за новобранци.

Джайаси поклати глава.

— Не е никаква шега, приятелю. И хайде да минем на „ти“. — Той посочи дисплея зад Коста. — Погледни сам, ако искаш. Има достатъчно статии за теорията „Акчаа“. Могат да се отделят в отделен списък.

Коста още се чувстваше замаян.

— Това е лудост. Доброто и злото не са неща, които можеш да разделиш на кванти.

— Защо не?

— Защо не ли? Стига, Джайаси. Доброто и злото не съществуват във вакуума. Те са резултат от човешките действия.

Джайаси разпери ръце.

— Светлината е резултат от разтопяването на водородните молекули в ядрото на звездите — възрази той. — Или от включването на осветлението. Това не означава, че светлината не може да се дели на кванти.

— Аргументът ти е грешен — настояваше Коста. — Говориш за две абсолютно различни неща.

— В какъв смисъл?

— Ами… — Коста се поколеба. — Ами например фотоните и светлината са едни и същи навсякъде. Но такова нещо като универсален стандарт за добро и зло не съществува. Доброто и злото са културни стандарти.

— Интересен довод — кимна Джайаси. — Това означава ли, че между различните човешки общества не съществуват никакви общи принципи за добро и зло?

— Ти ми кажи — измъкна се от капана Коста. — Явно ти си експертът.

— Не бих казал. — Джайаси поклати глава. — Но, подобно на всички останали тук, през последните няколко години доста размишлявах. И ако не съм открил всички отговори, то поне попаднах на някои интересни въпроси.

— Например?

— Например как добрите хора могат да оцеляват в култура, която според повечето външни наблюдатели е определена като зло. И понякога не само да оцеляват, но и да променят културата.

— Голяма работа — изсумтя Коста. — Лошите хора могат да правят същото.

— Точно така — кимна Джайаси. — Това е другата страна на монетата. Значи има цяла група въпроси, които би трябвало да попаднат в категорията „народна магия“ или нещо подобно. Нали разбираш — малки мъдрости, които се предават през поколенията. Неща, които хората приемат за истина, дори когато не разбират механизма им. Като предупрежденията на родителите да не се събираме с лоши другарчета, или пък идеята, че можеш да промениш характера на човек, стига да вложиш повечко усилия, време и любов. Или дори въпросът дали няма някакво по-дълбоко физическо значение фактът, че доброто се оприличава на светлина, която пък може да се раздели на кванти.