Тимъти Зан - Ангелиада

— Чандрис, „бръмчило“ е стар и малко просташки термин за келсиев разделител.

— О! — възкликна Чандрис облекчено. — Това е високоскоростен йонен анализатор.

Орнина погледна въпросително Ханан.

— Е, здравата си наблегнала на книжките — каза той, като гледаше замислено Чандрис. — Предполагам, че знаеш какъв ще е следващият въпрос.

Не точно. Но можеше да се досети.

— Дали имам практически опит?

— Точно така — кимна той. — Е?

— Не съвсем — призна Чандрис, като се взираше внимателно в лицата им. Ей сега щеше да разбере дали я бива да говори щуротии. — Преминала съм през много симулации, разбира се, но съм летяла съвсем малко. Предимно на… „Калкха Т-7“. — Успя да изрови името от паметта си в последния момент.

— На калкхи ли? — Ханан презрително изсумтя. — Да не искаш да кажеш, че някой още използва тези изкопаеми?

— Нашите си бяха в съвсем добра форма — импровизира Чандрис. — Използват се също и за курсовете по поддръжка.

— Със сигурност си понатрупала доста опит с тях — измърмори той.

Орнина отново го възнагради с един от своите погледи.

— Може ли критиката да бъде така добра да си затвори устата? Благодаря. — После отново се обърна към Чандрис. — Разбираш, че един ловен кораб като „Газела“ има малко общо с калкхите. Какво те кара да смяташ, че ще се справиш?

— Със сигурност няма да успея, поне не и в началото — каза Чандрис, като се мъчеше гласът ѝ да звучи спокойно, честно и професионално. Те бяха съгласни… наистина бяха съгласни! — Но имам доста общи познания за корабите и управлението им. И макар че не искам да прозвучи като самохвалство, готова съм да се обзаложа, че мога да науча всичко необходимо за един ловен кораб по-бързо, отколкото всеки друг.

Веднага разбра, че малко е прекалила. Ханан повдигна вежди и дори Орнина изглеждаше изненадана. Двамата се спогледаха. Чандрис се наруга за собствената си глупост. „По дяволите всичко!“ Цялата горчилка от деня отново се върна и се смеси с топлината на чая в стомаха ѝ.

Топлина и за нещастие — кофеин. Не беше слагала нищо в уста от закуска и стимулантът я разтрепери. Погледна сгърчените си на масата ръце и прокле слабостта си и най-вече лъжливата надежда, която я бе довела тук. Бе провалила всичко и ѝ оставаха само две възможности — да изчака ръцете ѝ да се успокоят и да успее да свие нещо, или да забрави за хранене до утре сутринта.

— Колко? — внезапно попита Ханан.

— Какво колко? — погледна го Чандрис намръщено.

— Колко искаш?

Измина цяла секунда, преди да се усети за какво става дума. Най-накрая ѝ просветна.

— Да не искате да кажете… че ме вземате?

— Не можем да ти обещаем, че те взимаме за постоянно — предупреди я Орнина. — Или дори за повече от едно пътуване. И все пак… — Тя хвърли поглед на Ханан, който бързо се извърна. — Все пак на един ловен кораб винаги ще се намери работа за още един човек. Ще те пробваме.

Ханан се надигна от стола си.

— Ела да ти покажа каютата — каза той и пристъпи към вратата. — Вечерята е след половин час. Междувременно можеш да започнеш да се запознаваш с данните на „Газела“.

— По-добре да иде да си вземе багажа — каза Орнина. — Утре сутринта няма да имаш време за това, Чандрис. Излитаме в шест.

— Правилно — изсумтя Ханан. — Имаш ли нужда от помощ?

— Не. — Чандрис се намръщи. — Багажът ми е, както се изразиха на космодрума, „временно изгубен“.

— Сигурно като документите, разбирам — каза Ханан. — Сигурно си бъбрят някъде. Е, както ти казах, добре дошла в истинския свят.

— Надявам се, че не е изгубен наистина — каза Чандрис. Наистина не беше, макар че се съмняваше, че ще успее скоро да се промъкне на „Ксирус“ и да си го прибере. — Казаха, че сигурно ще успеят да го открият утре.

— Е, няма значение. — Орнина огледа бялата рокля, с която Чандрис се бе измъкнала от космодрума: сега бе цялата в прах и мърсотия. — Каквото и да носиш, надали ще ти свърши работа в космоса. След вечеря ще идем да ти потърсим нещо подходящо.

— Би било чудесно. — Чандрис се поколеба. — Искам да ви благодаря… и на двамата — добави тя и погледна към Ханан. — За това, че ми дадохте този шанс. Няма да ви разочаровам.

— Сигурна съм в това — меко каза Орнина. — А сега по-добре върви с Ханан. Ще имаш доста за четене до сутринта.

— Добре — Чандрис се обърна към Ханан, който чакаше до вратата, и се усмихна. Успя. Наистина успя! — Готова съм.

Докато вървяха по тесния коридор, се усмихна още веднъж. Този път на себе си.