Тимъти Зан - Ангелиада

ЕмОт правеха всичко по силите си — трябваше да им го признае. За седемте часа от началото на нападението на Мира успяха да съберат огромен брой изтребители, въоръжени патрулни кораби и дори използваха няколко научни станции и водоснабдяващи сателити, на които биха могли да се инсталират оръжейни платформи. Много преди „Комитаджи“ да достигне Сераф всички защитни сили щяха да бъдат в пълна готовност.

И никоя от тях нямаше да е в състояние да го спре.

Форсайт въздъхна — мрачен и самотен звук в празната стая. „Комитаджи“ беше твърде огромен, твърде мощен, твърде неразрушим. ЕмОт можеха да хвърлят всичките си сили срещу него и пак нямаше да успеят да намалят чувствително нападателните му възможности. Когато димът се разсееше, „Комитаджи“ щеше да продължи да е на мястото си.

В орбита над един напълно безпомощен свят.

Форсайт отпи от питието си, без да усеща вкуса му, и си представи мрачния сценарий. По време на битката при мрежата командирът на „Комитаджи“ беше предпочел да унищожи собствената си ракета, вместо непредставляващия вече заплаха катапултиращ кораб. Дали щеше да прояви такава сдържаност и снизхождение към една завладяна планета, пълна с цивилно население?

Или сдържаността му щеше да зависи от това колко бързо ще се предадат победените? Дали желанието за мъст щеше да се увеличава пропорционално с всяка драскотина, която ЕмОт нанесеше върху корпуса на „Комитаджи“?

Форсайт бе наредил населението на Сераф да не бъде информирано за предстоящата атака, като изтъкна, че така поне ще прекарат една последна спокойна нощ. Дали хората щяха да приемат доводите му през приближаващия следобед, когато грозната истина изведнъж се изправеше пред тях?

Дали мъжете и жените от ЕмОт щяха да го разберат, ако изведнъж хвърлеше цялата им усилена работа на вятъра и предадеше Сераф на Мира без нито един изстрел?

Какво му повеляваше дългът на Върховен сенатор в такава ситуация? Да задоволи гордостта, като допусне и двете страни да понесат колкото се може повече загуби? Да дари обожествяващия парите Мир с една Пирова победа, като го накара да унищожи по-голямата част от онова, което ще завладее?

Или да приеме неизбежното — да предаде в ръцете на врага един непокътнат свят и да запази живота на хората, на които се е заклел да служи?

Докосна медальона на гърдите си и се замисли за онези събрания на Върховния сенат, на които беше участвал на Ухуру. За раздразнението, което изпитваше, когато виждаше колко спокойни и уверени са неговите носещи ангели колеги. Твърдо убедени, че методите им са правилни, че резултатите от действията им са най-добрите за хората на Емпирей.

Дали това спокойствие бе просто илюзия? Страничен ефект от овчедушната нагласа, която създаваха ангелите?

Или в него имаше нещо повече? Дали ангелите всъщност не правеха носителите си по-мъдри?

Форсайт не знаеше. И изглеждаше все по-сигурно, че никога няма да узнае. Дори да вземеше ангела от Ронион още сега, ефектът — какъвто и да бе той — нямаше да е достатъчно бърз, за да се прояви преди пристигането на „Комитаджи“.

Но поне щеше да може да се измъкне от всичко, което би казал Коста.

Изсумтя пренебрежително. Кого всъщност се опитваше да залъже? Нищо не бе в състояние да затвори устата на Коста. Хлапето имаше свои собствени задачи — мирски задачи — и в мига, в който се окажеше пред публика, всичко щеше да излезе наяве. Че Върховен сенатор Аркин Форсайт, висш емпирейски служител, напълно преднамерено е престъпил закона.

Нямаше начин да скрие подобно нещо. Нямаше начин да доведе нещата дотам неговите думи да се изправят срещу думите на Коста. Ронион знаеше всичко за схемата. И независимо от всички усилия, които Форсайт бе положил, за да му даде някакво разумно изглеждащо обяснение, след започването на разпитите всичко щеше да излезе наяве. Ронион беше прекалено честен и простодушен, за да се впусне в извинения, измислици и увъртания. Просто и ясно щеше да каже цялата истина.

Какво щеше да си помисли народът на Сераф, когато я разбереше? Какво щеше да си помисли Пирбазари? А всички онези офицери и войници от ЕмОт, които в момента даваха всичко от себе си?

За съжаление, той много добре знаеше какво. Преди месеци заради подобно разкритие биха поискали незабавно прекратяване на кариерата му. Но сега последиците щяха да са много по-лоши.

Каквито и заповеди да дадеше сега, утре те щяха да бъдат разглеждани като манипулации на един корумпиран политик с цел лична полза. Предаване без бой? Продал се е на Мира срещу осигуряването на непокътнат емпирейски свят. Борба до последния човек? Подкупен да погуби силите на ЕмОт, като ги хвърля срещу оченидно непобедимия мирски кораб. И в двата случая разгласяването щеше да доведе до несигурност и объркване сред хората и да породи подозрителност и враждебност спрямо техните лидери.