Тимъти Зан - Ангелиада

— Изобщо не знам какви ги дрънкаш! — рязко отвърна Булунга и издърпа вратовръзката си от ръцете на Самак. — А като става дума за писма, какво е това ? — извика той и размаха своя лист пред Самак.

— Какво става тук, за Бога? — промърмори от съседното бюро някакъв мъж в сив костюм.

Чандрис хвърли поглед към табелата му — Войоховиц.

— Страхувах се, че ще стане така — с леко треперещ глас му каза тя. — Онзи човек там… господин Самак… е избягал луд.

— Самак? — невярващо възкликна Войоховиц. — Но той работи тук от… ами, вече почти пет години!

— Това е в стила му. — Чандрис леко повиши глас, за да може Войоховиц да я чува сред разгорещяващия се спор. Доколкото можеше да се съди по вида им, Самак и Булунга бяха на крачка да се сбият, а целият офис беше зарязал работата си и ги наблюдаваше потресено. — Крие се за известно време някъде и изглежда съвсем нормален. И изведнъж побеснява.

Войховиц хвърли поглед към двамата стражи.

— Някой трябва да направи нещо. Защо всички стоят?

— Чакаме съответните органи — каза му Чандрис. Забеляза как в другия край на стаята Ханан шепне потайно на друг шокиран служител. Същата история, само че в неговата версия избягалият луд беше Булунга, а не Самак. Погледите им се срещнаха… — Освен… ами да! Идете да поговорите с него.

— Аз? — Войоховиц изглеждаше така, сякаш му предлагаха да поплува в басейн, пълен с крокодили. — Шегувате се.

— Аз съм психиатър, господин Войоховид — строго му напомни Чандрис. — Никога не се шегувам. Вие сте негов колега и сте един от малцината, на които той има доверие. Вие сте човек, когото той ще изслуша.

— Не, не! — запротестира Войоховид. — Не аз. Та той почти не говори с мен.

— Недейте да спорите — непреклонно каза Чандрис. — Познавам този човек. И независимо дали го разбирате, или не, той ви уважава. Хайде, поговорете с него. Ще ви се развика — той винаги крещи, когато е в такова състояние. Но, повярвайте ми, ще ви послуша.

— Но…

— Или отивате още сега, или ще се наложи да чакаме органите. Няма да ги послуша така, както би го направил с вас, и може би ще прибягнат до физическа сили или дори ще използват газ, за да го укротят. Да не искате това да се случи само защото не искате да бъдете герой?

Не беше сигурна дали споменаването на газ свърши работа, или магическата думичка „герой“. Но резултатът бе налице. Войоховиц изправи рамене, бутна стола си назад и стана.

— Добре. Вие сте психиатърът — каза той и тръгна напред. В другия край на стаята шаранът на Ханан внезапно взе решение, кимна и също се насочи към свадата.

— Какво става тук? — прогърмя нечий глас достатъчно силно и властно, за да се чуе дори през виковете в средата на стаята. До самата врата стоеше белокос мъж. Очевидно главният секретар Симтраск се беше върнал от напразното препускане към офиса на инспектор Дамад.

Ханан беше готов и още щом мъжът направи една крачка, се озова до него, хвана го под ръка и започна настоятелно и тихо да му говори. Междувременно свадата в центъра продължаваше, без никой от вече четиримата участници да обръща и най-малко внимание на Симтраск.

Нещата вече достигаха точката на кипене. Като се държеше плътно до стената, Чандрис се промъкна близо до двамата стражи, които все още стояха до вратата на Форсайт. Както всички останали в стаята, те наблюдаваха надигащата се буря с нарастващо напрежение. Още само една капка…

Симтраск гневно дръпна ръката си от Ханан и тръгна към спорещите. Ханан окуражаващо го тупна по рамото и кимна на Чандрис.

Чандрис бързо се доближи до по-близкия страж и го сграбчи за ръката.

— Внимавайте — изсъска тя. — Онзи със сивия костюм — Войоховиц — каза, че имал нож!

В същия миг Симтраск стигна до групичката, сграбчи ръката на Самак и се обърна на една страна…

И пред стражите изникна един чудесен профил със стърчащата дръжка на нож, която Ханан бе залепил за сакото му.

Стражът до Чандрис изруга и се хвърли напред. Другият вече беше извадил телефона си и набираше номера за спешни случаи.

— Лекарска помощ в крило 501!

Първият страж стигна до Симтраск, обърна го…

И с приглушен трясък димната граната в плика, който Ханан бе сложил върху бюрото на секретарката, се взриви. Гъст бял облак запълзя към тавана.

Някой изпищя. Противопожарната система на помещението реагира по-трезво. В момента, в който димът стигна сензорите, пожарогасителите се включиха.

Стаята се превърна в хаос от викове, писъци и панически бяг към изхода. Вторият страж тръгна напред, като крещеше на всички да запазят спокойствие.