Тимъти Зан - Ангелиада

— Добре, да задълбаем малко по-подробно по въпроса — обади се Ханан. — Да предположим, че мога да приема тези небивалици, че Ангелиада е станала разумна…

— Което не се отнася за теб — промърмори Орнина.

— … но дори да го приема — продължи Ханан, без да обръща внимание на коментара — как е възможно да променя орбитата си? Върху нея не действат никакви сили, а тя не разполага с реактивни двигатели.

— Всъщност в известен смисъл разполага — каза Коста. — Фокусирани радиационни изригвания. Може да ги използва като реактивен двигател. Един вид йонен двигател. Опитах се да разпитам Пирбазари дали са част от това, но така и не получих отговор.

— Част от кое? — попита Ханан.

— Проблемът е, че това е много бавен начин на придвижване — обясни Коста. — Йонните двигатели просто не са достатъчно мощни за подобно ускорение. Щом Ангелиада се е придвижила толкова, че да се стигне до евакуиране на станцията, трябва да има още някакъв начин за движение.

— Чакай малко — намеси се Орнина. — Евакуация на Централата ли? Никога не евакуират Централата.

„Вече е празна“ — размърда пръсти Ронион.

— Може и да не са го правили, но сега става точно това — каза Коста. — Форсайт даде заповедта снощи. Не зная дали е била изпълнена.

— Ронион казва, че е изпълнена — Чандрис продължаваше да следи жестовете му. — Пратили са совалка… и в четири сутринта всички са се върнали на Сераф.

Орнина поклати глава.

— Не мога да повярвам. — Централата работи непрекъснато от пускането ѝ преди осемнадесет години. Да не настъпва краят на света?

— Може и да не си далеч от истината — мрачно каза Коста. — Ронион, знаеш ли дали са изключили всичко на тръгване?

„Не зная. Никой не спомена нищо за това.“

— Да се надяваме, че не са. — Коста гледаше в чашата си. Присви тревожно очи. — Катапултът ще ни трябва.

— Не можеш да избягаш оттам, Джерико — каза Орнина. — Катапултът е свързан единствено с ловната мрежа на Сераф.

— Нямам намерение да бягам — каза Коста. — А що се отнася до ловната мрежа… Ронион, какво още казаха за Ангелиада?

„Приближава се до станцията. Нали тя е онова, което прилича на голям паяк?“

— Колко се приближава? — попита Чандрис.

„Много — отговори Ронион. — Не зная колко. Но е наистина странно. Казват, че се движи нагоре и надолу и че стреля по станцията.“

— Стреля по станцията ли? — намръщи се Ханан след превода на Чандрис. — С какво разполага за стреляне?

— Сигурно говори за нови радиационни изригвания — каза Коста. — Насочени към Централата. Вече е изгонила всички оттам. Сега иска да се махне и самата станция.

„Иска.“ Думата отекна в съзнанието на Чандрис като звън на камбана. Иска . До този момент не беше вярвала на теорията на Коста за разумна и злонамерена черна дупка. Или поне не съвсем.

Сега, от тази една-единствена думичка, повярва. Ангелиада наистина беше жива и разумна.

И мразеше хората. Хората на станцията. А може би и хората на Сераф?

Господ да им е на помощ!

— Джерико, казваш, че трябва да има и нещо друго освен изригванията, за да може така да променя посоката си — обади се Ханан. — Какво например?

— Например съвсем нови физически закони — съвсем откровено каза Коста. — Мразя да се обвързвам с идеи за мистериозни сили, непознати на човечеството. Но в този случай май нямам друг избор. Нещо движи Ангелиада, и това не е никоя от силите, които сме регистрирали.

— Да, но как е възможно подобна сила да остава скрита от нас? — възрази Ханан.

— А с колко черни дупки се познаваме отблизо? — контрира Коста. — Всякакви странни неща стават на събитийния хоризонт — от огромни приливни сили до промяна на хода на времето. Аз лично гласувам, че това има нещо общо с гравитацията — или поляризация на гравитационните полета, или нещо свързано с хода на времето.

— Не знаех, че физиката се е превърнала в демокрация — промърмори Ханан.

— Не е — каза Коста. — Когато казах, че гласувам, имах предвид теорията, за която ще рискувам живота си. А може би и живота на всички нас.

— Чакай малко, успокой топката — каза Чандрис. — Тук кой рискува?

— Не можем да допуснем Ангелиада да се придвижи до Сераф, ако го пожелае — каза Коста. — В момента си играе с гравитацията и се учи как да я използва. Затова подскача нагоре-надолу по орбитата си. Но рано или късно ще стане доста добра.

— Ако вече не е станала. — Орнина потрепери. — Ако атакува Централата, значи е станала доста уверена.