Тимъти Зан - Ангелиада

— Всъщност учудващо малко неща. — Камбъл чукна няколко клавиша. Един от дисплеите на конзолата на Леши показа колони числа. — Следяхме комуникациите им. И въпреки натоварения трафик около планетата, цивилните и медиите не показаха абсолютно никаква необичайна активност. Комуникационният отдел е на мнение, че още не са разгласили нищо за пристигането ни.

— Сериозно? — Леши потърка брадичката си и се намръщи. — Интересно. Или са сигурни, че могат да се справят с нас, или просто не искат да предизвикат паника, докато не стане абсолютно необходимо.

— По-вероятно второто — каза Камбъл. — Тактическият отдел анализира всичките им действия и единодушно заключи, че защитата им е съвсем слаба. Ще я пробием за нула време.

— Скоро ще разберем. Внимавайте за въздушни кораби и планински бази. Може би смятат, че изтребителите им са по-добри в атмосферата от нашите.

— В такъв случай ги очаква неприятна изненада. Камбъл леко наведе глава. — Сър, като стана дума за изтребители, смятате ли да изпратите ескадрила да разчисти пътя?

— Каквото е желанието на Адютор Телторст ли? — кисело забеляза Леши. — Вие сте тактически офицер, господин Камбъл. Да чуя вашето мнение.

Камбъл се поколеба.

— Има някаква логика — уклончиво каза той. — В зависимост от силата и типа на мините, те биха могли да нанесат значителни щети на монтираните върху обшивката на „Комитаджи“ сензори и оръжейни установки.

— Мислите ли, че това е основната грижа на господин Телторст?

Камбъл хвърли бърз поглед на командната зала, сякаш да се увери, че Телторст не е решил да прекрати почивката си.

— Всъщност не, сър — призна той. — Мисля, че основната му грижа е да запази „Комитаджи“ непокътнат за победния триумф над сградата на Висшия съвет.

— Това е и моето впечатление — каза Леши. — Значи сме единодушни. Не му обръщаме внимание.

— Да, сър. — Камбъл не изглеждаше особено щастлив. — Сър… мога ли да говоря свободно?

— Разбира се.

Камбъл събра кураж.

— Всеки Адютор, назначен на кораб като „Комитаджи“, е по дефиниция високопоставен служител. Той разполага с огромна власт. Но не си пасвате така добре, както вероятно са се надявали.

— Дотук не казвате нищо ново. Да не би да ме съветвате да зарежа военния си дълг, за да пазя политическия си гръб?

— Съветвам ви, че би било благоразумно да намерите някакво средно положение — каза Камбъл. — Някакъв компромис, който ще го накара да млъкне, като в същото време хората не бъдат подлагани на ненужни рискове.

— Разбирам. — Леши го гледаше внимателно. — И този ваш мъдър съвет е плод единствено на вашата загриженост и в името на запазването на добрите обноски?

Устните на Камбъл едва забележимо се свиха.

— Господин Телторст ме извика в каютата си вчера след като прогонихме защитниците на мрежата. Каза ми, че сте довели „Комитаджи“ до Сераф без нужните заповеди и че ако вашето ирационално открито неподчинение продължи, ще бъде принуден да ви отстрани от командването.

— И ви предложи моето място?

— Не. Мисля, че повече предпочита да види самия себе си в комодорската туника. — На лицето на Камбъл се изписа нещо като отвращение. — Искаше да разбере на чия страна бих застанал, ако подобно нещо се случи. Дали ще подкрепя един бунт срещу законната власт, това беше смисълът на думите му.

— Интересно — промърмори Леши. — Благодаря ви за честността. И няма да ви попитам какъв е бил отговорът ви.

Лицето на Камбъл леко се изчерви.

— Сър…

— Достатъчно. — Леши се обърна към пулта си, завъртя креслото си с гръб към Камбъл и направи справка за изразходваното гориво през последните четири часа.

Най-накрая се бе случило. Назряваше от много време, но едва сега Телторст бе готов да нанесе решителния удар. И явно бе достатъчно уверен, че удобният момент скоро ще настъпи, щом си позволяваше да приказва пред висшите офицери.

Леши въздъхна и се замисли за времето, когато бе получил първото си назначение и бе стъпил на борда на първия си кораб. По онова време Мирският отбранителен флот беше точно това — защитна стена за хората на Земята и съюзните ѝ светове. Висшият съвет наистина беше висш, а не само на име, а Адюторите — обикновени правителствени съветници, занимаващи се с финансовите въпроси.

Днес, почти половин столетие по-късно, всичко се беше обърнало наопаки. Основната цел на военната машина бе завоеванието, а стратегията и тактиката се движеха от съображения за пари, богатства и печалби. Пари, за да се напълни вечно празната мирска хазна, богатства за хората в сянка, които бяха истинската власт зад Съвета. Печалби, които незабавно се използваха за финансиране на следващото завоевание.