Тимъти Зан - Ангелиада

— Значи планът е да си размърдаме задниците и да действаме колкото се може по-бързо?

— Да, стига да не прекаляваме и да не се набиваме на очи — съгласи се Чандрис. — Но пък това е спасителна операция и от нас се очаква да бързаме. Мисля, че имаме доста добри шансове.

— Добре — въздъхна Коста. — Само ми се иска да бяха не просто „доста добри“.

— Ако искаш сигурни неща, занимавай се с теология. — Чандрис изучаваше мониторите си. — Лично аз се надявам онези бойни кораби да не решат да се запознаят по-отблизо с нас.

Коста примигна.

— Бойни кораби ли?

— На мен поне ми приличат на такива. Нали ти си експертът по военно оборудване.

Коста се наведе към дисплеите си и увеличи образа. Прекадено зает с мислите си за Ангелиада, изобщо не беше обърнал внимание на сновящите около тях кораби. Но сега…

— Права си — каза той и усети как изтръпва. Снощи Форсайт говореше нещо за предполагаема мирска атака срещу Лорелей. Да не би комодор Леши вече да бе стигнал до Сераф? — Това никак не ми харесва.

— Просто запази спокойствие — посъветва го Чандрис. — Това са кораби на ЕмОт. Ние пък провеждаме спасителна операция на ЕмОт. Просто едно голямо щастливо семейство. Но ако ни повикат, аз ще им отговарям.

— Ясно — промърмори Коста. Очите му шареха по дисплеите. Ако мирските сили бяха тук и се намираха достатъчно близо, за да намаляват ускорението си, някъде би трябвало да види следите от опашките.

Докато се чудеше дали блясъкът на по-близките кораби не скрива гледката, Чандрис каза:

— Добре, приготви се. Потегляме.

Последва познатото трепване от преминаването през катапулта…

И изведнъж дисплеите експлодираха от светлина.

— Какво е това?! — възкликна Коста.

— Ангелиада! — извика Чандрис, натисна някакво копче на пулта и светлината от болезнена стана просто силна, след което се смени с малко черно петно в центъра на ярък пожар. — Съжалявам, светлинните филтри не се пренастроиха.

— Трябваше да проработят — каза Коста, докато разглеждаше колоните цифри. — Поне до известна степен. О, по дяволите!

— Какво?

— Виж разстоянията. Ангелиада е на… мамка му. На не повече от две хиляди километра оттук.

— Толкова близко?!

— Толкова — мрачно повтори Коста. — И не само се движи, но и набира скорост.

— Тогава да се размърдаме — каза Чандрис. Разнесе се рев на двигатели и ускорението притисна Коста в креслото. — Ще заобиколим и ще се скачим при катапулта. Там ще си свършиш работата.

— Да бе — измърмори Коста. — Дано са забравили вратата отключена.

— Корабите почти са заели позиция, господин Върховен сенатор — каза генерал Рошманов. — Остават максимум още двадесет минути.

— След колко време „Комитаджи“ ще навлезе в зоната на боя?

Рошманов сви рамене.

— Зависи колко разрушения искат да предизвикат. Знаем, че Мирът разполага със субядрени ракети с широк обхват, способни да унищожат площ от един милион квадратни километра. Десетина такива ракети и от Сераф няма да остане много за завоюване.

Сърцето на Форсайт се сви.

— За щастие, това не е в стила им.

— Е, не е любимият им стил — съгласи се Рошманов. — Само че се страхувам, че ако им създадем достатъчно проблеми, могат да решат просто да си отмъстят.

— Мирът търси печалби, а не отмъщение — каза Пирбазари. — Освен това мисля, че няма смисъл да се безпокоим, че можем да им създадем чак толкова големи проблеми.

— Да — сериозно отбеляза Рошманов. — Прав сте.

Дълго време никой не проговори. Форсайт гледаше тактическия дисплей, слушаше приглушения шум от разговорите в командната зала на ЕмОт и от време на време долавяше някоя фраза от общия фон.

Стреснато подскочи, когато телефонът му звънна.

— Форсайт слуша.

— Господин Върховен сенатор, обажда се лейтенант Хакара от Центъра за свръзки — чу се женски глас. — Съжалявам, че ви безпокоя, сър, но от катапулта ви търсят из целия Шикари Сити.

— Лично мен? — намръщи се Форсайт. Не се намираше в никаква командна верига тук. — По какъв въпрос?

— Не зная, сър — каза Хакара. — Ако желаете, ще ви свържа.

— Да, ако обичате.

Чу се прещракване, дълга пауза, след което последваха още дузина прещраквания.

— Върховен сенатор Форсайт? — колебливо каза някакъв мъж.

— Същият — каза Форсайт. — С кого разговарям?

— Реймонт, сър. Диспечер на катапулта за Централа Ангелиада. Вече… е, малко е късно, сър, вече се прехвърлиха. Просто се питах дали искате да пратите с тях резервна совалка. По-точно след тях.