Тимъти Зан - Ангелиада

— Разбирам — промълви Чандрис. Очите ѝ не се отделяха от конзолата. Върху нея лежеше плоско устройство, приличащо на ръчен компютър. Сигурно струваше поне две стотачки на черния пазар… а тя щеше да се озове на Лорелей без пукната пара. — Коя от онези линии всъщност показва темпа на производство? — попита тя и посочи един от отдалечените дисплеи.

— Синята най-отгоре отчита интензитета на енергийния поток — обясни той. — Червената е за температурата на частиците, а черната показва производството. А ето там…

Хвана я под ръка, сякаш ѝ беше по-големият брат и я поведе към следващата огромна непонятна машинария. Добре че не се опита да флиртува с него. С ръка през кръста ѝ нямаше начин да не забележи компютърчето, скрито под колана на полата ѝ.

Обиколката продължи двадесетина минути. Накрая Чандрис благодари на инженера, позволи му да я изпрати до вратата и се раздели е него с едно топло „довиждане“.

След две минути отново беше в залата. Този път влезе през втория вход, който бе забелязала от другата страна на помещението по време на обиколката. Скрита от екипажа зад дългата дебела тръба, която той бе нарекъл каталитично-балансиращ слифтер, тя се промъкна напред. Помещението завършваше с къс коридор с незаключени врати. Избра една от тях и влезе.

Както можеше да се очаква, стаята бе малка и натъпкана с всевъзможно оборудване. Тя включи слабото осветление, извади новопридобитата си играчка и седна на пода, за да я разгледа по-добре.

Ръчен компютър, без никакво съмнение. При това доста скъп. Обърна го…

— Мамка му! — промърмори тихичко. На гърба се мъдреше емблемата на „Ксирус“. Корабен компютър, част от мрежата на „Ксирус“, твърдо програмиран само с корабни данни и годен за употреба само тук. На черния пазар щеше да получи само равностойността на пластмасата.

Поседя известно време втренчена в него, докато ядът ѝ премине. Нямаше да ѝ донесе много пари. А можеше и да мине цяла вечност, докато намери подходящ купувач на един непознат пазар. И все пак дрънкулката не беше съвсем за изхвърляне.

Отне ѝ цяла минута, докато открие контакт в стената и още една — да отвори капака на компютъра с джобното си ножче. Идентификационният чип… ето го. Извади две от остриетата и специално пригодената отвертка, пъхна едно от остриетата в долния отвор на контакта и леко доближи чипа до другото. Проблесна слаба искра. След това внимателно премести ножа на две други места на платката. Същият резултат. Огледа набързо компютъра и прибра ножа. Ако всичко беше направено по правилата, би трябвало да има пълен достъп до основната мрежа на кораба, но централният компютър не би могъл да идентифицира терминала, нито да проследи кои файлове отваря.

Години наред ѝ се бе налагало да плаща на Трилинг или на някой друг за този трик. Докато един ден той направи глупостта да я остави да гледа.

Затвори капака и включи компютъра. Първото, което направи, бе да извика схема на „Ксирус“ — истинската схема, с всички сектори за екипажа и оборудването. Прегледа я бързо, като се стараеше да запомни всичко. Скоро можеше да избира от няколко начина да стигне от единия край на кораба до другия, без никой да я забележи.

Следващата ѝ задача бе да намери място, където да се укрие — за предпочитане недалеч от сегашната ѝ каюта. След кратко търсене откри списъка на пътниците и се оказа, че на кораба има шестнадесет празни каюти — три от тях първа класа. После дойде ред на графика с дежурствата на екипажа — особено внимание обърна на това кои прислужници са дежурни в момента и за кои каюти отговарят.

Накрая следваше най-трудната чест — да измами мрежата и да получи достъп до каютите като прислужник.

Отне ѝ известно време, но явно хората, настроили системата за сигурност на „Ксирус“, не можеха да се мерят с нея. Накрая постигна целта си.

Това бе всичко. Можеше да върне компютъра. Когато откриеха, че в него е бърникано, тя отдавна щеше да е изчезнала в бордеите на Лорелей. Междувременно можеше да се смеси с хората от първа класа и да си опита късмета. За предпочитане с хора, които не пътуваха за Лорелей. Ако не откриеха, че са ужилени, докато слезе, щеше да е доста трудно да насъскат полицията по дирите ѝ.

Без определена цел извика маршрута на „Ксирус“. Не че я интересуваше кой знае колко. Но след Лорелей следваше…

Системата на Сераф.

Втренчи се в дисплея. Стомахът ѝ се сви на топка. Системата на Сераф. Мястото, откъдето бяха дошли ангелите.