Тимъти Зан - Ангелиада

При други обстоятелства най-вероятно щеше да го остави да предприеме първата стъпка. Но беше гладна и не бе в настроение да чака. Приближи се към мъжа, като зяпаше в някаква друга посока, и уж неволно се блъсна в него.

— О! Извинете…

— Няма нищо — отговори той с усмивката на ловец. — Винаги става така при космически пътувания. Изкуствената гравитация и така нататък.

Тя леко повдигна вежди и отвърна на усмивката му.

— Май доста често пътувате.

Той веднага се хвана на въдицата.

— Повече, отколкото би ми се искало. Централата на компанията ми е на Сераф, но имаме силен интерес в рудодобива от астероидите около Лорелей и орбиталните обогатителни комбинати на Балморал. Графикът е натоварен. „Стардъст Метълс“ — сигурно сте чували за нас.

— Проявявате излишна скромност — засмя се тя. — Естествено, че съм чувала. — Всъщност не беше допреди малко, когато мярна името в справката за курсовете на акциите. — И с какво точно се занимавате?

Той се ухили със същата усмивка на ловец.

— Предимно се старая да бъдат колкото се може по-печеливши. Амберсън Тумес — протегна ръка той. — Съдружник и КМД.

Този път веждите ѝ се извиха по-високо.

— Сериозно? Успяхте да ме впечатлите. — Чудеше се какво по дяволите означава КМД.

— Няма с какво — скромно сви рамене той. — Повечето от хората наоколо са доста по-важни клечки от мен.

— Ако положението зависи от това да не обръщаш внимание на непознати, определено сте прав — мрачно каза тя и сведе поглед. — Разхождам се тук от — не знам от колко време — и вие сте първият човек, който си направи труда да ме заговори.

Получи приятелско потупване по рамото.

— Не съдете за тях от първата вечер — предупреди я той. — Пък и не положихте кой знае колко усилия да бъдете забелязана.

— Откъде знаете? — кокетно запита тя. — А, ясно. Следили сте ме.

— Може и да съм ви забелязал — призна си с усмивка той. — Но само защото обичам да наблюдавам красиви жени.

— Ласкател.

— Ценител — поправи я той и леко се поклони.

Тя се засмя.

— Казвам се Чандрис Адриеса. Чудя се дали покрай всички ваши наблюдения не сте забелязали място за хранене?

— Забелязах. — Той нежно, но здраво я хвана под ръка. Но не като по-голям брат, като инженера. По-скоро като ловец, хванал плячката си. — Всъщност цели шест. Елате. Ще ви покажа най-доброто.

Още от самото начало той настоя да плати от своята сметка. Тя галантно прие — с максимално благодарствени приказки и почти никакви възражения. Разбира се, това не породи никакво подозрение. Доколкото можеше да забележи, никой в тази част на кораба не използваше пари или кредитни карти и тя едва ли можеше да плати храната си, като я пише на сметката на празна стая.

Кухнята бе доста добра, макар и не толкова засищаща, колкото ѝ се искаше. Докато се хранеха, тя остави ухажора си да говори за себе си и така запълни част от празнотите в познанията си за живота на висшата класа.

Задачата се оказа от лесните. Тумес се оказа фукльо — префинен и културен, но все пак фукльо — и само след два въпроса на Чандрис ѝ оставаше само да слуша, да кима и да се прави на впечатлена. Докато успее да се усети и започне да разпитва за нея, тя вече разполагаше с всичко необходимо да го оплете в убедителна мрежа от лъжи — в това число и една заплетената история за това как родителите ѝ притежават завод за полупроводници на Ухуру и са сключили достатъчно изгодни договори миналата година, за да я изпратят да учи на Сераф.

Нямаше никаква опасност да забележи малките пропуски. Още преди да влязат в ресторанта стана ясно, че Тумес е наблегнал отрано на алкохолните запаси на „Ксирус“, а питиетата, които обърна по време на вечерята, замъглиха съзнанието му още повече. Този тип хора бе до болка познат на Чандрис още от Барио — мъже, които съдят за себе си по това колко могат да изпият, изсмъркат или погълнат преди да се докарат до състояние да не си спомнят и собственото си име.

Беше изгубила броя на вечерите, в които Трилинг и приятелчетата му се съсипваха с подобни състезания. Е, поне сега щеше да ѝ бъде от полза.

Бореше се неуспешно с връзките на роклята ѝ, когато заспа.

Тя разкопча обувките си и с известно усилие го нагласи на леглото. Замисли се дали да не го съблече, но после се отказа. Ако се събудеше и си помислеше, че е успял, можеше да я остави и да потърси нещо по-предизвикателно. По-добре да го оставеше да продължи да се умилква около нея още ден-два, докато тя не измислеше как да продължи по-нататък.