Нийл Геймън - МеждуСвят

Оставаше само един проблем.

— Приятели — казах аз. — Лорд Сатър хвана Ню. Няма да тръгна без него. Той няколко пъти ми спаси живота. Спаси всички ни. Съжалявам! Ще ви прекарам през портала, ако искате. Но аз оставам да намеря Ню.

Точно тогава първите войници минаха през вратата.

Над нас се чу грохот и една голяма тръба се откъсна и се разби в пода. Не беше много близо до нас. Чудех се какво ли правят освободените души с остатъка от кораба. После се обърнах към настоящото бедствие.

Когато първият войник влезе през отвора, Джозеф го грабна, както дете хваща пластмасова фигурка, и го пусна от площадката. Той попищя малко, докато падаше.

— Значи — обърна се Джай към мен — отхвърляш възможността да ни придружиш до дома, за да пропилееш глупаво живота си в опит да спасиш домашния си любимец — многоизмерна форма на живот от… — той замлъкна, защото още една шепа изумително грозни войници дойдоха откъм коридора и също бяха грабнати, пренесени и съборени през парапета, за да паднат на пода под нас в различни стадии на размазване.

— Да — отвърнах аз. — Предполагам, че да.

Той въздъхна. После погледна Джо.

— Звучи ми добре — каза тя.

— И на мен — съгласи се Джозеф. — Навит съм — хей, не толкова бързо! — и той хвърли един от войниците обратно в коридора, събаряйки останалите като кегли.

— Кажи „моля“ — обади се Дж/О.

— Какво?

— Кажи „моля“ и ще ти помогна да си върнеш животинчето.

— Моля — каза аз. Замахнах с алебардата и още едно създание войник падна с крясък. После зачаках, но друг не мина по коридора. Явно се бяха отказали от тази идея.

— По-добре да побързаме — каза Джакон. — Не мисля, че този кораб ще издържи още дълго. А лорд Сатър ще се махне още преди корабът да се разпадне. Познавам ги тия като него.

Казах:

— Все още никой не е споменал истинския проблем.

Джай се усмихна.

— За кой точно истински проблем става дума?

— Намираме се на дъното на кораба. Трябва да се качим на горната палуба. А най-бързият начин е вероятно да се върнем през коридора, през който преди малко слязохме.

— Не е задължително — каза Джо и посочи надолу. — Погледни натам.

Към залата с двигателите водеше голяма врата, нещо огромно, направено от месинг, и сега тя се отваряше, много бавно, задвижвана с колела или крикове, и скърцаше и се оплакваше като Злата вещица от Запада. Щом се отвори, малка фаланга от войници на МАГ влязоха с маршова стъпка и се подредиха в редици. Обаче не предприеха нападение. Просто образуваха стена от плът и оръжия пред нас.

В продължение на един напрегнат миг никой не помръдна. После войниците на МАГ разделиха редиците си и там се появи един-единствен мъж. Мъж, по чиято гола кожа пълзеше стълпотворение от кошмари.

— Здравей, Скарабус! — извиках аз в опит да звуча уверено, въпреки че по кожата ми пълзяха почти толкова неща, колкото по неговата. — Харесва ли ти пътешествието? По-късно ще има игра на карти и бинго.

— Още отначало смятах, че Невил и лейди Индиго те подценяват, момче — отвърна ми той. — Щях да се радвам, ако се беше оказало, че греша.

Той постави ръка върху една малка рисунка на ятаган, татуирана върху левия му бицепс, и изведнъж в дясната му ръка се появи истински ятаган, а извитото му острие светеше злонамерено.

— Ти унищожи „Малефик“ — каза той. — Завладяването на световете на Лоримаре се провали. Лорд Сатър възнамерява да се справи с теб лично. Повярвай ми, всеки от вас би желал вместо това да бяхте отишли в казана.

Добре, помислих си аз. Лорд Сатър все още беше на кораба.

Джай ме потупа по рамото и аз му направих път. Той погледна към Скарабус и каза, без да повишава глас, но определено се чу из цялата огромна зала:

— Искаме да ти предложим сделка. На всички ви.

— Не мисля, че сте в положение да предлагате сделки — Скарабус разсече въздуха с ятагана си.

— Но го правим — каза Джай. — Един от нас ще се бие с теб. Ако нашият избраник те победи, ти ще ни заведеш при лорд Сатър като свободни хора. Ако избраникът ни загуби, можеш да ни отведеш при лорд Сатър като твои затворници.

Скарабус зяпна Джай за миг, после започна да се смее. Беше очевидно защо. От негова гледна точка, независимо дали спечелим или загубим, ще се озовем в лапите на лорд Сатър. Аз също не виждах каква е разликата. Лорд Сатър можеше да бъде наречен по много начини, повечето от които оскърбителни и в никакъв случай не в негово присъствие, но „глупав“ не беше сред тях.