Алън Кол - Вихър

Тук, може би, трябваше да се обърна към полковник Елман, моя началник, и да поискам да уточни кой командва. Не го направих. Войските бяха приземени и се отправихме към предградията, населени от смесена популация от торки, джохианци и суздали, където суздалските бандити държаха своите укрепления. Както обикновено, суздалите се бореха яростно (виж Оп.Реп. 12–341–651–06, трети месец, седмици едно, две и три) и нанесоха поражения на моите сили. Бяха взети много малко пленници, тъй като, както ви е известно, суздалите предпочитат смъртта пред предаването.

Първият ми проблем с Трета рота беше, че капитан Л’мердинг отказа да изпрати войските си в провинцията, като възрази на моята заповед с твърдението, че истинският враг не са блатниците — това бяха точните му думи, а по-скоро злите конспиратори зад тях в градовете. Реших да не разследвам това странно твърдение, тъй като съм войник, а не човек на политиката.

Първоначално вниманието ми беше изцяло съсредоточено върху битката, разбира се, и едва през третата седмица на прочистващата операция получих информация, в която ми беше невъзможно да повярвам отначало, но знаех, че трябва да разследвам, за да защитя честта на джохианците.

Този доклад обвиняваше 3/2 от корпуса със специално предназначение в най-ужасяващи зверства. Аз лично отидох в областта, за която ротата отговаряше, и установих, че обвиненията са верни. Те избиваха цивилни суздали в нарушение на приетите стандарти за водене на война. Техните цели бяха, в частност, всички образовани суздали, особено онези, които бяха учители или съдии. Освен това обръщаха внимание на всеки богат суздал. Тези същества бяха измъквани от домовете си и изчезваха. Капитан Л’мердинг отказа да обясни какво се случва с тях, но мисля, че съдбата им е очевидна.

Имаше потвърдени доклади за избити деца и изнасилвания на цивилни, за разграбени сгради. Убийствата на цивилните суздали са били извършвани през деня, а телата им са били оставяни на улицата. Очевидно тази ударна рота е съставена от гангстери и хулигани. Капитан Л’мердинг беше разлепил обяви из области, носещи собствения му подпис, които постановяваха, че употребата на суздалски език, говоримо или писмено, е забранена, и на всички суздали се забранява да се събират в групи от повече от двама. Незабавна екзекуция беше наказанието за нарушаването на всяко подобно нареждане.

Беше издал и други заповеди, също толкова незаконни, но най-лошата гласеше, че всяко престъпление, извършено от суздал, ще срещне изключително суров отговор, който ще включва унищожаването на домовете, изкореняването на рода му и екзекутирането на сто суздали, избрани случайно, за възмездие. Казах на капитан Л’мердинг, че го освобождавам от служба. Той се изсмя. Опитах се да го поставя под арест. Аз и моите помощници бяхме обезоръжени, пребити и ни беше предложено да напуснем областта или да си понесем последствията.

Върнах се в собствената си част и уведомих командира на батальона за непосредствените действия на капитан Л’мердинг, поисках да бъде изпратен боен отряд, който да арестува това позорно същество и неговите биячи. Полковник Елман ми каза да се занимавам със своите дела. Възразих и ми беше дадена пряка заповед да оставя чудовищата на Л’мердинг на мира. Всъщност полковник Елман ме информира, че тази рота и другите елементи от Корпуса със специално предназначение следват заповеди, дадени от най-високо място — заповеди, които може и да не се нравят на никого, но са съществени за осъществяването на мисията ни. Отказах да приема това и отидох да говоря със следващия в йерархията на командването, а след това, тъй като нищо не се случи, с командира на дивизията.

Бях обвинен в неподчинение и срамно за джохианец държание. Когато продължих да настоявам, бях съвсем незаконно понижен със сто места в списъка за повишения, без изслушване или съд. Вече съм отчаян, директор-началник, и се обръщам към вас.

Не е ли останала чест в Алтайския куп? Няма ли достойнство в нашата благородна раса? Нима нашата собствена армия, армията, на която посветих живота си, се е превърнала в сбирщина от убийци?

Писмото не получи отговор.

Шест седмици по-късно майор Шейа Марл беше прострелян в някаква област. В доклада се споменаваше, че е имало неволен изстрел с оръжие, но виновникът не може да се установи.

Майор Марл беше повишен посмъртно, беше награден с орден, получи още една звезда и беше погребан с почести на Спорния свят Очио IX.