Алън Кол - Вихър

Императорът сякаш не забеляза внезапната липса на реакция от страна на Венло.

— Тези последни действия на доктор Искра и неговият режим, които ти, Стен, и други агенти ми докладвахте, са напълно психопатични — продължи Императорът. — Затова трябва да се справим с проблема светкавично и незабавно.

— Да, ваше величество. Благодаря ви, че изяснихте ситуацията. Опасявам се, че бях объркан коя точно от мерките трябва да се използва — излъга Венло, умишлено подмазвайки се, за да види в кой момент прочутата антиподлизурска непоносимост на Императора ще се прояви.

Императорът обаче гледаше към друг екран, който Венло не можеше да различи.

— Прегледах фиша, който си приготвил за така наречения резервен вариант. Добра работа, Венло. Поздравления.

— Благодаря ви, сир.

— Ще ти кажа коя от всички мерки искам да бъде предприета. Още нещо, обаче. Ще има малка промяна. Държа да участваш лично. Не е достатъчно да се направлява упражнението отдалече. Не трябва — не може — да се допусне и най-малка грешка.

Венло изсумтя леко.

— Ваше величество, операциите ми винаги са били успешни, и всеки път съм държал на едно нещо в моето планиране.

— Да, когато дракхът се разсипе, ти безопасно да напуснеш мястото.

— Никога преди не съм бил обвиняван в страхливост, сир. Причината да предпочитам да работя от разстояние е да запазя ръцете на клиентите си чисти. Без значение е, ако някой агент бъде заловен и после си признае, защото умишлено му е давана фалшива информация.

Венло си помисли, но предпочете да не го казва, че неговите планове работеха достатъчно добре, за да поразят най-голямата от всички риби: самия Вечен император. Но определено не страдаше от самоубийствени наклоностти.

— Това не е важно в случая — каза Императорът. — Дадох ти заповед. Искам да си на място и готов лично да поправиш всяка грешка, ако такава бъде допусната.

— Да, сир.

— Много добре. Казах ти, че Махони е изпратен към Алтайския куп, както и какви са задачите му. Той не знае нищо за този план, между другото. И искам да се изтеглиш оттам, колкото се може по-скоро — след като операцията бъде завършена. Сега, след като добавихме Махони към уравнението, твоите действия трябва да постигнат няколко неща. Първо, доктор Искра трябва да бъде убит. Незабавно. Не трябва да подозира нищо до времето на премахването си.

— Очевидно, сир.

— Второ. Като се имат предвид заповедите на Махони, неговата задача ще се улесни, ако част от тези подлизурковци, които се събират около Искра, онези неуспешни търсачи на власт, които Стен споменава в докладите си — ще бъде добре, ако някои от тях престанат да съществуват. Объркването, докато им намерят заместници, е желателно в очите на Империята.

— Това означава, че ваше величество ще нареди или мярка В, или Р.

— Правилно. И ще разбереш коя, когато ти кажа последното условие. Империята не бива да бъде уличена за тези действия. И най-добрият начин, който виждам, за да се избегне всякакво подозрение, е един от най-ценените ни и уважавани слуги да умре случайно при тези събития.

— Посланикът? Сир?

— Да — каза Вечният император. — Всички съществуваме, за да служим. А това ще бъде най-ценната му услуга към мен. Стен трябва да умре.

Венло не виждаше големи пречки за изпълнението на плана на Императора — поне що се отнасяше до убийството на Искра и на всеки друг джохиански политик, който би влязъл в капана.

Не му харесваше особено идеята да убие Стен, за да покрие конспирацията. Не защото хранеше някакви приятелски чувства към него, Стен и Махони в крайна сметка го бяха проследили до тайното му убежище и го бяха накарали да мине през опустошителната процедура на мозъчното сканиране — но той смяташе, че Императорът планира драма, след която нямаше да бъде последван от никого.

Венло не мислеше, че някой извън Алтайският куп ще се развълнува от факта, че поредният мръсен диктатор е бил убит. Най-вероятно биха били доволни от този факт, дори и да подозираха, че Вечният император е наредил убийството.

Но той беше получил своите заповеди.

Така че Стен щеше да умре.

Това можеше да стане, колкото повече обмисляше нещата, изгодно за самия Венло. Стен беше твърде плъзгав, твърде добър в двойните и тройните игри на разузнавателните служби. Ако той беше мъртъв, това щеше да направи изтеглянето на Венло по-малко рисковано.

Венло все още беше ядосан от заповедта на Императора, че той самият трябва да участва лично в убийството. Глупаво. И показваше леко недоверие. Но той сви рамене и забрави за това. Вечният император не беше първият, който искаше абсурдни неща — но определено беше най-големият клиент, за когото Венло беше работил, и трябваше да остане доволен.