Алън Кол - Вихър

Същата беше и присъдата на Еку.

— Предполагам — каза Рюкор, след като помълча и помисли известно време, — че сте дошли тук за повече от потвърждение на вече известното на здравия ви разум. Вие сте твърде рационално същество, за да пропътувате толкова далечно разстояние, да поемете голям риск за вашата раса и личност просто за да поискате допълнително уверение.

— Да — отвърна Еку. И внезапно мисълта изникна в него: Ето го тук, майстора на дипломацията. Консултант. Експертен съветник. Сивата власт на петстотин владетели и същество, което беше предлагало съвети на самия Вечен император, при това привеждани в изпълнение. И ето го тук, дошъл да иска съвет от Рюкор сякаш беше емоционално нестабилен младок.

Той разбра защо Рюкор наистина беше толкова високо ценена.

— Искате да знаете — каза тя — какво трябва да направим, за да предотвратим разрухата.

— Да — потвърди още веднъж Еку.

— Нямам представа. Обмисляла съм и продължавам да обмислям, но нямам отговор. Все пак ще ви предложа една мисъл, тъй като всичко друго, което казах, е адски мрачно. Помислете върху следното. Какво би се случило, ако Императорът не се беше завърнал? Искам да кажа, не се беше завърнал изобщо, а не да се завърне по-късно.

— Щяхме да попаднем в хаос — заяви Еку. — И да деградираме до варварство.

— Съгласна съм. Но за подобно развитие щеше да има само една причина — загубата на АМ2, нали така? Присъствието или отсъствието на Императора не е достатъчно важен фактор, за да срути всичко.

— Да — каза Еку предпазливо. — Съгласен съм с това.

— Благодаря ви. Сега, не е ли вярно, че всяка раса, всяка култура е имала своите тъмни епохи? Понякога са били много, нали?

Господин Еку кимна.

— И винаги световете са се възстановявали от тях?

— Не мога да кажа винаги — вметна господин Еку. — Някои раси може да са преминали напълно към варварство и ние да не сме ги срещнали. Или да са деградирали до пълна анархия и да са се заличили.

— Махнете думата „винаги“ тогава — продължи Рюкор. — Но е вярно по принцип. Не е ли също така вярно, че след като упадъкът на дивачеството бъде отхвърлен, следващата стъпка е възраждане.

— Да. И бихте ме обнадеждили, само че това не се отнася до Империята. Нейното присъствие е твърде значимо, твърде древно и твърде всеобхватно.

— Не и ако АМ2 се махне от уравнението.

— Но Императорът е единственото същество, което знае къде АМ2 съществува в суров вид или как се синтезира.

— Господин Еку — възрази Рюкор меко. — Вие сте твърде образован и интелигентен, за да си позволите твърдението, че само един откривател може да създаде определено изобретение. Че само един художник може да сътвори определена картина. Или че само един философ е способен да възпроизведе социална система.

Господин Еку каза:

— Отново ме обнадеждихте. Но страхувам се, не вярвам, че можем да започнем проект „Манхатън“ за издирване на АМ2 и да го доведем до успешен край. Тайният съвет се опита достатъчно усърдно.

— Тайният съвет беше, тук отново трябва да използвам семантично натоварена дума, зъл . По-неутрално определение би било ориентиран към себе си . Но ще използвам зъл . Злото, като обратното на доброто — в категориален смисъл, — е по дефиниция късогледо, обслужващо себе си, мързеливо и нечестно. Затова и търсенето на Тайния съвет е било ограничено и обречено на провал.

— Рюкор, как можете да оставате такъв оптимист след толкова много опит? — зачуди се Еку. — Виждал съм злото да триумфира поне толкова пъти, колкото и доброто.

— Както Килгър би казал на онзи диалект, който нарича разбираем език: чисто съзнание, чисто тяло. Избери си. Сега — продължи тя, като се измъкна от водата и се качи на гравиколичката — ще се качим ли горе, където ни очакват моята храна и вашият спрей? Няма нужда да се притесняваме тази вечер. Дори ентропията се движи с отмерена, бавна крачка.

Еку полетя над количката, докато се изкачваха нагоре, по-дълбоко в недрата на пещерата, като продължаваше да обмисля основния проблем. Осъзна, че някак и двамата бяха приели факта, че Императорът трябва да бъде премахнат или поне обезвреден. Като се изключеше въпросът с АМ2, следващият въпрос беше кой ще се наеме с тази нелека задача?

Едно име мина през ума му за втори път.

Мъжът, който искаше всички да летят.

Стен.

Ехото от експлозията в казармите все още не бе заглъхнало, когато Искра реши да консолидира и увеличи властта си. Новинарското затъмнение на Вечния император се вписа идеално в плановете му.