Алън Кол - Вихър

Еку се рееше над изкуствения шелф, който Рюкор беше поставила за сухоземните си посетители. Той също беше свързан с приливите и отливите и щеше да се издига и пада, за да е винаги на няколко сантиметра над малките вълнички в пещерата.

Шелфът беше отрупан с всякакви удобства и устройства — от четци, комуникационни устройства до компютри. Над тази конферентна зала се намираха апартаментите и трапезариите.

До личните покои на Рюкор и до работния й кабинет се стигаше през подводни тунели. Оборудването, което психоложката използваше в изследванията си, беше или непромокаемо, или запечатано.

— Не съм добре запозната с… етикецията — призна тя, — камо ли с нуждите от забавление на въздушните същества. Вие дали…

— Кацаме? — мустачките на Еку потръпнаха още веднъж и след миг на леко неудобство лицето на Рюкор се набръчка и смехът й отекна в залата, докато активираната акустична система не го приглуши. — Не — отвърна той. — Расата ми се приземява, но рядко. И то за специфични цели.

Той не обясни. Рюкор не попита.

— Мога ли да ви предложа нещо за освежаване? Тъй като Манаби не са сред най-известната раса в Империята, ми беше трудно да разбера какво предпочитате за консумация. Но открих, че следното под формата на спрей се смята за приятно. Въпреки че тези микроорганизми не са съвсем същите на нашия свят, успяхме да синтезираме сместа.

Перките й се протегнаха и докоснаха плаващия панел до нея. Екранът отгоре изписа химическа формула. Еку я огледа. Отново се „засмя“.

— Източникът ти е бил прав, Рюкор. Харесваме органичен компот. Но той ни пречи да летим и ставаме „раздразнителни като гущерчета“, както се изразява нашият общ приятел Килгър. Може би по-късно. Може би след като приключим разговора си, ще се чувствам по-малко глупак, по-малко разтревожен и по-способен да релаксирам. А може и да искаш да ме успокоиш с тази формула, тъй като се боя, че основните ми неврологични реакции стават непредсказуеми.

— Манаби — каза Рюкор направо. — Не се побъркват.

— Може да съм първият.

Пещерата беше спокойна, като се изключат неясните звуци на вятъра и морето. Рюкор остана неподвижна за няколко мига.

— Не — заяви тя твърдо. — Ти не си луд. Прегледах материала ти. Анализирах го едновременно интелектуално и електронно. След това позволих на най-доверения си помощник — той е в действителност един от синовете на сестра ми и може да му се вярва, тъй като корупцията на Империята не ни вълнува, а и досега никой не се е опитал да ни поквари, предлагайки ни права за риболов на Земята.

Тя се засмя и Еку си отдъхна.

— Първо обаче — каза тя — нека да ти благодаря за този пакет, който ми изпрати. Това е първата истинска книга от древната Земя, която притежавам. Имам въпрос: томът първоначално беше ли непромокаем?

— Накарах да го направят такъв.

— Да, предположих. Представих си как този примитивен човек, писал в най-тъмната от тъмните епохи, е стоял и се е взирал в ужасните времена. В онези дни не е имало друго, освен знахари и вещери, както мисля, че са се казвали хората, които са правели магии и са забърквали злотворни течности в казани, седнали край огромните племенни огньове, за да плашат реалните и измислените чудовища от мрака. И така, този беден човек е решил, че някой ден ще има правила за психологията. Че ще стане наука. Само че как я наричаше той? Психоистория? Забележителна самонадеяност. Аз самата намирам тази мечта за пленителна. Макар да съм наясно, че ако не можем да решим проблема за n-те тела в астрономията, тера-кубичните-тера-положителните тела, които съставляват интелигентния живот, няма никога да могат да бъдат подложени на измерване. Трябва да кажа обаче, че намерих героя на този писател, Селдън, за доста отблъскващ. Твърде много ми напомняше за някои от моите наставници в детството, проповядващи лъжливи истини, извратени предразсъдъци и самомнение. Но аз се отклоних. Виждам защо си ми направил този подарък, обаче как този литературен, провалил се опит да се открие ред в подчинената на ентропията вселена и също толкова погълнатата от ентропията система е свързан с данните, които ми изпрати? Един въпрос: как избрахте какво да включите в този материал — като подбирахте само данни, които да подкрепят теорията ви?

— Не — отвърна Еку. — Опитах се да дам най-пълно възможно описание, според способностите си.

— Вашият опит в дипломацията показва, че знаете кога да бъдете честен — каза Рюкор. — Позволих си да редуцирам суровите данни до символна логика.