Лари Нивън - Дар от Земята

Преместиха осъдения на операционната маса. Първо разтвориха черепа му, направиха разрез на шията и прекъснаха гръбначния мозък непосредствено под продълговатия мозък. Извадиха главния мозък много внимателно, за да не наранят мозъчната обвивка. Макар лекарите и да отричат, те се отнасяха с известна почтителност към човешкия мозък, което си пролича в този момент. Също в този момент осъденият по закон ставаше мъртвец.

В нюйоркската болница в началото биха направили кардиотомия и осъденият щеше да издъхне, когато тя приключи. На Успех той щеше да е мъртъв тогава, когато температурата на тялото му достигне 32 градуса по Фаренхайт. Така гласеше буквата на закона. Все някъде трябва да се прокара черта.

Мозъка изгориха с Волтова дъга, а пепелта запазиха за погребалната урна. Последва го кожата, свалена на места почти в запазен вид. Значителна част от работата се вършеше от апарати, но апаратите на Платото не бяха толкова съвършени, че да се справят без контрола на хората. Лекарите работеха така, сякаш разглобяват неимоверно сложна и интересна мозайка. Всеки орган се поставяше в самостоятелен хибернационен контейнер. От него се взимаше съвсем миниатюрна проба, с помощта на спринцовка и тънка игла, и се подлагаше на серия от тестове за тъканна непоносимост. Трансплантационната операция не беше шев и кройка. Тялото на пациента можеше да отхвърли чуждите органи, освен ако процесът на тяхното приемане не бъде защитен от специални лекарствени средства. Когато тестовете приключиха, върху взетите проби бяха поставени етикетчета с описания на техните характеристики. Едва тогава ги преместиха в съседното помещение — органната банка.

Мат беше объркан. Скиташе се безцелно из коридорите и търсеше врата с надпис „Вивариум“. Някои от вратите, които подминаваше имаха надписи, други не. Болницата беше необхватна. Нищо чудно да върви дни наред, без да открие онова, което търсеше.

В коридора често се разминаваше с изпълнители в полицейски униформи или бели престилки и спуснати на шията маски. Забележеше ли някой да се приближава към него, Мат се притискаше до стената и оставаше напълно неподвижен, докато не го подминат. Никой не му обърна внимание. Необяснимата невидимост го защитаваше добре.

Но и той не стигна доникъде.

Карта — ето от какво се нуждаеше.

Някои от тези врати сигурно водеха към кабинети. А в някои от тези кабинети трябваше да има карти — окачени на стената, или залепени върху бюрото. В края на краищата, тези коридори бяха толкова объркани. Мат кимна неволно, сякаш се съгласяваше със себе си. Ето и сега до него имаше врата със странен знак и надпис: „Вход само за упълномощени лица“. Дали пък…

Той отвори вратата. И замръзна, още непристъпил прага, разтърсен до мозъка на костите си.

Стаята беше изпълнена със стъклени съдове, подобни на аквариуми, но високи от пода до тавана, всеки с многобройни вътрешни прегради. Те бяха подредени като лабиринт, или като секции на обществена библиотека. В първите няколко секунди Мат не разпозна съдържанието на стъклените съдове, но червения им цвят и асиметричната форма безпогрешно издаваха същинската им природа.

Той влезе и затвори вратата. Краката му се движеха механично, без да се подчиняват на командите от мозъка. Тези приплескани тъмночервени предмети, тези светещи мембрани, тези мековати, наглед чужди и страшни форми, огромните цилиндрични съдове, пълни с яркочервена течност… Да, това бяха човешки същества. Имаше и надписи, кратки надгробни послания:

„Тип AB, Rh (+)…“ „Глюкозно съдържание…“ „Еритроцитен брой…“

„Щитовидна жлеза — мъжка“. „Имунен клас C, 2, пн 31…“ „Свръхчувствителност към телесно тегло под…“

„Ляв пищял, жив…“ „Костен мозък тип O, Rh (-), N, 02. Дължина…“ „ВАЖНО: преди употреба провери натъкмяването на ставното ложе“.

Мат затвори очи и опря чело в една от хладните стени на близката стъклена банка. По природа винаги е бил прекалено състрадателен. Ето и сега го беше завладяла скръб и му беше нужно време, за да потъгува за тези непознати. Дано наистина са непознати, слава на Мъгливите Демони.

„Задстомашна жлеза… склонност към диабет… имунологичен тип… да се избягва присаждане… само за получаване на секрет…“

Вратата се отвори.

Мат се промуши между двете банки и надникна зад ъгъла. В стаята влезе жена с бяла престилка и маска, бутаща нещо пред себе си на количка. Мат продължи да я наблюдава, докато прехвърляше разни предмети от количката в различни банки.