Лари Нивън - Дар от Земята

Може би предпочитате да не спирате тока? Отлично. Това няма да му навреди. Просто ще продължава да спи. Няма да го събудите и с топ. Все пак ще се наложи от време на време да преустановявате изкуствения сън, за да го храните и поите. И за да се разтъпква — последното не е задължително, в случай че не възнамерявате да го държите твърде дълго.

Точно такъв беше случаят със затворниците във вивариума.

Зад вратата се разнесоха шумни стъпки. Пазачът на вивариума скочи и се огледа уплашено. Когато вратата се отвори, той застана в стойка „мирно“.

— Сядай тук — нареди един от съпровождащите на Хобарт. Хобарт седна. По бузите му се стичаха сълзи. Той надяна наушниците, отпусна глава и заспа. На лицето му се изписа блажено спокойствие. Едрият полицай попита:

— Кой от тези е Келер?

Пазачът надникна в списъка.

— Деветдесет и осми.

— Отлично. — Полицаят се приближи до таблото с над стотина копчета. Той натисна номер 98.

Когато Келер се размърда двамата го доближиха, за да му сложат белезници. Едва тогава свалиха слушалките.

Мат отвори очи. С опитно движение двамата го изправиха на крака.

— Тръгвай с нас — подкани го весело единият. Мат го последва колебливо и те го задърпаха да не се бави. След минута се озоваха в коридора. Мат хвърли прощален поглед назад преди вратата да се затвори.

— Чакайте малко — запротестира той и се задърпа, точно както се очакваше от него.

— Искат само да ти зададат няколко въпроса. Слушай, ако ще се дърпаш, по-добре да те нося. Ще вървиш ли сам?

Тази заплаха обикновено действаше успокояващо на затворниците — както и този път. Мат престана да се съпротивлява. И без това беше очаквал, че ще се събуди вече покойник и тези минути на съзнание му се струваха безплатен подарък. Изглежда някой се беше заинтересувал от него.

— Кой иска да ме види?

— Един господин на име Кастро — подхвърли едрият полицай. Диалогът следваше познатата посока. Ако Келер е поне малко наясно с йерархията, името на Кастро би трябвало да го парализира от ужас. Ако все пак запази душевно равновесие, то вероятно ще предпочете да използва това време като подготовка за разпита, вместо да рискува да си навлече някой ултразвуков шок. И двамата полицаи толкова отдавна бяха в тази професия, че бяха привикнали да гледат на затворниците като на безлични, взаимозаменяеми същества.

„КАСТРО!“ Името прокънтя в главата на Мат.

„Какво, според теб, възнамеряваше да правиш, Келер? Изтърси се тук, все едно, че са те канили. Да не мислиш, че твоето тайно оръжие е вездесъщо? Каква я надроби сега, Келер? КАКВА Я ЗАБЪРКА…“

Няколко секунди заподозреният крачеше между полицаите, потънал в собствените си страхове. В следващия миг той се метна назад, като хваната на въдицата риба. Полицаите като по команда отстъпиха встрани, за да го разпънат между тях на белезниците. След това го погледнаха с насмешливо отвращение. „Глупак!“ — промърмори единият. Другият извади пистолет.

Така и замръзнаха, оглеждайки се с объркани изражения. Мат отново се дръпна и по-ниският полицай погледна учудено китката си. Той опипа с механично движение колана, извади ключа и отключи гривната на белезниците.

Мат дръпна с всичка сила втората стоманена верига. Едрият мъж нададе гневен вик и затегли белезниците към себе си. Мат полетя към него и без да иска го мушна с юмрук в корема. Полицаят размаха уплашено ръце и някак случайно го перна през лицето. Лишен за кратко от способността да се движи, Мат гледаше как полицаят вади от джоба си връзка с ключове и освобождава китката си от стискащата я гривна. Очите му бяха някак странни.

Мат заотстъпва назад, а на ръцете му се поклащаха два чифта белезници. Полицаите продължаваха да шарят наоколо с очи, но погледите им се плъзгаха по него, сякаш не съществуваше. Нещо наистина не беше наред със зрението им. Мат се опитваше безуспешно да си припомни кога друг път е виждал подобни погледи. Дали снощи портиерът не изглеждаше така?

За негова голяма изненада полицаите поклатиха глави, обърнаха се и тръгнаха надолу по коридора.

Все още неспособен да повярва на случилото се, Мат отстъпи до ъгъла, зави и побягна. На следващата пресечка спря да се ориентира. Сви наляво, повървя още малко и излезе в коридора с вивариума. Макар одеве да беше погледнал съвсем за малко през рамо бе почти сигурен, че видя вътре Хари Кейн.

Вратата се оказа заключена.

„Мъгливи Демони, пак същото…“ — той вдигна юмрук, поколеба се и удари три пъти по металната врата. Тя се отвори веднага. Отвътре се показа часовоят, огледа се с изненадано изражение… и понечи да затвори. Мат го избута рязко встрани и влезе вътре.