Лари Нивън - Дар от Земята

— Хванахте ли този ваш заек?

— Не, сър, затова пък пипнахме затворник.

— В гората?

— Не, сър. Чукаше по вратата с камък. Пазачът го пуснал на територията на Болницата, но от този момент положението става малко неясно…

— Янсен, то вече е неясно. Защо този тип е чукал по вратата? — изведнъж го прониза ужасяваща мисъл. — Да не е екипарий?

— Не, сър. Това е Матю Келер. Вече го идентифицирахме.

Грейпфрутовият сок преля над ръба на чинийката.

— Келер?

— Той самият.

— Тогава кой е бил в колата?

— Съмнявам се, че някога ще го узнаем, сър. Едва ли ще намерим доброволци, съгласни да потърсят тялото му. — При тези думи Исус Пиетро избухна в смях. Янсен беше чистокръвен колонист, но както той, така и предците му толкова дълго бяха на служба, че поведението и маниерите му бяха придобили властност и аристократизъм. Независимо от това да се шегува с подобни неща пред началството бе абсолютно нарушение на етикецията. Добре че поне бяха сами, нямаше излишни свидетели.

— Опитвах се да измисля някакъв начин да пораздрусам малко Изпълнението — призна Исус Пиетро, внезапно придобил сериозен изглед. — Този случай може да ни бъде от полза. И така, Келер застанал пред вратата и започнал да я удря. После?

— Точно така, сър. Пазачът го арестувал и позвънил на Уотс. Уотс почакал половин час, след това сам се обадил на пазача. Онзи не помнел нищо от това, което е станало със заловения след обаждането. Бил се върнал на поста си, но защо — не можел да обясни. Уотс го изпратил в ареста.

— А защо е чакал половин час? И къде е бил Келер през това време?

— Лейтенант Фокс го открил пред вратата на органната банка, стрелял в него и го отнесъл във вивариума.

— И сега той и пазачът чакат да реша какво да правя с тях. Добре. Няма да заспя, докато не разнищя тази история — Исус Пиетро побърза да приключи със закуската.

Междувременно му хрумна идеята, че загадката може да се окаже далеч по-дълбока. Как Келер въобще се е добрал до плато Алфа? Охраната не би го пуснала по моста.

С кола? Но нали във всичко това е забъркана само една въздушна кола…

Хобарт се тресеше от страх. По-изплашен човек досега Исус Пиетро не беше виждал и той дори не се постара да скрие изненадата си.

— Казвам ви, не зная! Пуснах го през вратата — говоря за централния портал. Поведох го пред себе си, за да не може да ме нападне…

— И той нападна ли те?

— Не помня подобно нещо.

— Може и да си забравил, ако те е ударил по главата. Седи спокойно. — Исус Пиетро заобиколи бюрото, за да огледа темето на Хобарт. — Няма цицини, нито охлузвания. Боли ли те главата?

— Чувствам се нормално.

— И така, той влезе през вратата. Ти говори ли с него?

Хобарт кимна колебливо.

— Аха. Питах го защо блъска. Той не отговори.

— А после?

— Ами, изведнъж аз… — Хобарт млъкна и преглътна болезнено.

Исус Пиетро повиши леко глас.

— Продължавай.

И тогава Хобарт заплака.

— Престани. Значи разговаряхте. За какво?

— Аз изведнъж… изведнъж си спомних, че поста ми е при вратата.

— Ами заловеният?

— Не помня!

— Уф, я се махай — Исус Пиетро натисна бутона. — Отведете го във вивариума. И ми доведете Келер.

Нагоре по стълбището, надясно, сетне наляво…

ВИВАРИУМ. Зад голямата желязна врата бяха подредени два реда койки с матраци. Всички освен две бяха заети. В помещението имаше деветдесет и осем колонисти на възраст от петнайсет до петдесет и осем години. Те спяха спокойно, далеч по-спокойно отколкото при нормален сън, дишаха дълбоко, а на лицата им бе изписано безмерно блаженство. Странна умиротвореност цареше тук. Само от време на време се разнасяше тихо похъркване.

Дори часовоят имаше сънен вид. Седеше на най-обикновен стол до вратата, подпрял на гърди двойната си брадичка и скръстил ръце на корема.

Преди повече от четири века, някъде към средата на деветнадесети век, група руски учени се натъкнали на изобретение, което правело съня напълно излишен. Така и станало, на някои места. През двайсет и четвърти век почти нямаше ъгълче на познатата вселена, където да не са чували за апарата за изкуствен сън.

Вземете три електрода, съвсем леки. Намерете си морско свинче — човек — и го поставете по гръб, със затворени очи. Два от електродите закрепете на слепоочията му, а третия на тила. Пуснете през мозъка слаб ритмично пулсиращ ток в посока от слепоочията към тила. Съзнанието на вашето морско свинче мигом ще се изключи. След няколко часа спрете тока и то ще дойде в съзнание, за да заяви, че се чувства като след осем часа дълбок сън.