Лари Нивън - Дар от Земята

Изкушения. Избягали затворници. Горещина, смачкани чаршафи.

Безсмислено. Той се пробуди.

Исус Пиетро лежеше изпънат в леглото, стиснал юмруци и втренчил невиждащ поглед в тъмнината. Безсмислено е да се съпротивлява. Изминалата нощ бе объркала равномерния ход на вътрешния му часовник. Защо през цялото време мисли за Келер?

Исус Пиетро се претърколи на другия хълбок и вдигна телефона.

— Болницата, сър — произнесе непознат глас.

— Кой е насреща?

— Старши сержант Ленард В. Уотс, сър. Нощният дежурен.

— Какво става в Болницата, старши сержант? — въпросът не беше чак толкова необичаен. Исус Пиетро продължаваше да го задава всяка сутрин на рапорт вече десет години.

Уотс отговори с ясен, уверен глас.

— Чакайте да видя. Вие си тръгнахте в седем. В седем и трийсет майор Янсен нареди да освободим подставените лица, заловени предишната нощ — тези, които нямаха слухови апарати. Майор Янсен си тръгна в девет. В десет и трийсет сержант Хелиос съобщи, че всички подставени лица са се прибрали по къщите. Хъммм… — шум от прелистени страници. — С изключение на двама, всички разпитани днес затворници бяха екзекутирани и преместени в трупохранилището. От секцията за медицинско снабдяване ни уведомиха, че засега органната банка е препълнена и не може да поема нови попълнения. Желаете ли да ви прочета списъка на екзекутираните, сър?

— Не.

— Ковчезната терапия протича задоволително. Засега не са регистрирани неблагоприятни странични реакции. Външните патрули докладваха за лъжлива тревога в 12.08, предизвикана от заек, който се е натъкнал на бариерата на електронното око. На охраняемия периметър не са забелязани подозрителни раздвижвания.

— Откъде знаят, че е било заек?

— Да попитам ли, сър?

— Не. Предположили са. Лека нощ. — Исус Пиетро се обърна по гръб и зачака съня.

… В последно време двамата с Надя рядко споделяха леглото. Дали да не започне лечение с тестостерон? Едва ли ще се наложи трансплантация — много жлези прекратяват действието си, но продължават да функционират при наличието на сложна и точна система за снабдяване с хормони чрез кръвта и храната. А инжекциите не са чак толкова нетърпими.

… Виж, баща му не смяташе така.

На млади години Исус Пиетро бе отделил немалко време за обмисляне обстоятелствата около собственото си зачеване. Защо старецът бе настоял да му бъдат възстановени и семепроводните канали при трансплантацията на тестисите? Когато навлезе в зрелостта Исус Пиетро реши, че знае отговора. Даже преди шейсет години, независимо от вековната традиция за многодетни семейства, в преобладаващата си част Платото оставало незаселено. За Ханет Кастро продължаването на рода е било най-висш дълг също както и за неговите предци. Пък и как ли се е чувствал старецът, когато е научил, че повече не е в състояние да зачева деца?

С течение на годините Исус Пиетро откри, че знае отговора и на този въпрос.

Мисълта му се понесе надалеч, размътена от приближаването на съня. Исус Пиетро се обърна на една страна и се нагласи по-удобно.

… Заек?

Защо не? От гората.

… Какво ще търси заек в една натъпкана с капани гора?

Въобще, кое животно, по-голямо от полска мишка, може да оцелее в тази гора? С какво ще се храни на плато Алфа?

Исус Пиетро изруга и протегна ръка към телефона.

— Искам още утре да претърсите всяко ъгълче в гората — нареди той на сержант Уотс. — Ако намерите нещо дори с размери на плъх, незабавно ще ме уведомите.

— Да, сър.

— В кой сектор беше нощната тревога?

— Веднага ще проверя. Къде точно… аха. Сектор шест, сър.

— Шести? Това е съвсем близо до гората.

— Да, сър.

Така значи.

— Лека нощ, старши сержант — каза Исус Пиетро и затвори телефона. На сутринта ще претърсят гората. Изпълнението със сигурност показва белези на разложение, мислеше си Пиетро. Ще трябва да предприеме нещо.

Стената беше наклонена навън — близо дванадесет фута бетон, плътно покрит от бодлива тел. Вратата също бе наклонена под ъгъл от двайсетина градуса. Беше закрепена на яки метални пилони, които сигурно се държаха в бетонни легла дълбоко в земята. В момента тя бе затворена, а площадката зад стената — ярко осветена. Но тук, от другата страна, се виждаше само разсеяно сияние в небето.

Мат стоеше в основата на стената и гледаше нагоре. Невъзможно беше да я изкатери. Забележат ли го, ще отворят вратата… Но не биваше да го виждат.

Засега не биваше. И не го виждаха. Най-сетне разполагаше със следващата брънка от логическата верига. Поне така се надяваше. Щом някой те вижда, докато се криеш, но престава да те забелязва, когато спреш да се криеш, той едва ли ще ти обърне внимание, ако го доближиш по ярко осветен път.