Роджър Зелазни: Избор на лице

Заслуша се, закри слушалката с длан и ме погледна.

— Той иска да знае коя съм.

— Ами, обясни му.

След малко тя пак се обърна към мен.

— Пита дали господин Анджело ди Негри е с мен.

— Ти си секретарката на господин ди Негри. Нека ти каже какво иска.

Кратко мълчание.

— Желае да поговорите за свършената от тебе работа.

— В момента съм зает — промърморих, докато отръсквах праха от един стол. — Ти ще му обясниш накратко структурата на Дома с разположението на Крилата и вътрешната им организация. Отговори на всички негови въпроси.

Това отне повече време. Аз привърших старателното почистване на вековната мръсотия от седалката и се настаних, преди Гленда да ме погледне пак.

— Интересува се дали вече може да говори с тебе.

Поклатих отрицателно глава и запалих цигара.

— Осведоми го, че стената е пробита в Крило 5 и много хора излизат навън. И му кажи, че се връщаш да осъществиш програма за подслоняването на преселниците.

— Тъй ли?

— Нали това искаш?

— Да, но…

— Ясно ли ти е какво оборудване е необходимо? Знаеш ли как да бъде произведено и използвано?

— Така ми се струва.

— Добре, кажи му и това.

Допуших цигарата. След малко запалих още една.

— Той пита каква според тебе е поуката от всичко това.

— Че как да знам, по дяволите? Дори не съм сигурен какво научих самият аз, освен че вече разбрах какво означава да се осъзнаеш като частица от грамадна машинария.

Тя му предаде думите ми, после промълви:

— И все пак би искал да чуе гласа ти. Моли те да му кажеш нещо. Каквото и да е.

— Кажи му, че дългът на честта помежду ни е уреден. И че съжаляваш, но по това време г-н Негри не приема разговори по телефона. След това затвори.

Тя се подчини. Поех ръката й, с която ми помогна да изляза от развалините. Слънцето се бе издигнало високо над хоризонта и вече се струпваха буреносни облаци. Може би щяхме да изпреварим поройния дъжд.

Но какво значение имаше всъщност това?

Roger Zelazny

Today We Choose Faces, 1973

Издание:

Роджър Зелазни. Избор на лице

Американска, I издание

Преводач: Владимир Зарков

Редактор: Петър Колев

Библиотечно оформление: Пламен Аврамов

Първа корица: Момчил Митев

Портрет на писателя: Камо

Компютърна подготовка: ЕГИ

Коректор: Светлана Петрова

Формат 56×84/16. Печатни коли 11

Печат: „Балкан прес“ ЕАД

Издателство „Аргус“, София 1998 г.

ISBN 954–570–041–6

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36190

Последна корекция: 2 февруари 2016 в 09:40

Надежда всяка тука оставете (итал.) — Б.ред.