Роджър Зелазни - Избор на лице

— А откъде знаеш, че е бил все същият човек? — усъмни се Джийн.

— Това е само хипотеза, опираща се на сходния подход при нападенията. Имаме и приблизителна представа за външността му от предсмъртните спомени на неколцина от нас. Също и други данни, например от анализа на кръвта му…

— Той ли ни заплашва сега? — попита Винкел.

— Да, доколкото мога да съдя от припомненото. Според мен трябва да е същият.

— Имало ли е и други нападения?

— Да. Много години след края на Джордън, когато Уинтън бил свръзка, онзи проникнал тук — в Нулевото крило. Не знаем намеренията му, защото нямаме представа какво би сторил, ако беше заварил мястото пусто, както е през повечето време. Но Уинтън случайно бил тук, точно където сме сега — в Изчислителния център. Алармата задействала и той огледал добре натрапника на контролния монитор. Любопитно е, че нашият враг се изплъзнал на автоматичните защитни системи. Остава загадка как го е постигнал. Уинтън го пресрещнал в коридора и веднага започнал да стреля. Онзи избягал, отвръщайки на огъня, и макар да бил отново ранен, успял да изчезне. Уинтън се върнал тук и го проследил. Нашият враг се прехвърлил в Катедралата на Крило 7. Уинтън незабавно предизвикал сливане и останалите се опитали да хванат врага. Но намерили само кървави петна.

— Значи тогава се появил за последен път… ако не броим сегашните му атаки?

— Да. Ланге-старши запазил информацията, за да бъдем предпазливи. Но следващият Ланге я изтрил като излишно напомняне за извършено насилие. Толкова време минало, че сметнал врага ни за мъртъв.

— Грешка.

— Очевидно.

— Нима не е оставил никакви следи?

— Някоя прекъсната нишка тук-там. Например изпусна куфарче с инструменти, когато аз… когато Уинтън го улучи. Оказа се, че е било откраднато от шкаф на техник в Подземието на Крило 11.

— Нямало ли е отпечатъци по инструментите?

— Никакви. Винаги е носел ръкавици. Внимавал е. Дълго сме ровили информацията за всеки, свързан дори най-косвено с онова шкафче. И пак не сме се натъкнали на нищо. Но самите инструменти ни подсказали интересни изводи.

— Какви?

— Били подходящи за типа ключалки, които сме имали тогава. Това подсеща ли ви за нещо?

— Изчезналият клонинг!

— Именно. Нашата най-сериозна неразгадана мистерия поне от едно столетие. Един ден установяваме, че клонинг липсва от хранилището. Къде, как, защо? Никакви отговори. Абсолютно безполезен за всекиго освен за семейството. А се е предполагало, че само ние имаме достъп. Въпреки това изчезнал. Затова сме сложили по-сложните ключалки и сме монтирали защитните системи. Променили сме начините за проникване чрез подпространствените тунели. Някой все пак успял да стигне дотук и съвсем случайно сме му попречили. Връзката между двата факта е несъмнена, не са ясни само мотивите. Променили сме цялата система за сигурност, за да добие сегашния си вид. Но с годините сме се отпуснали отново. Изминало толкова време, че сме си позволили да забравим всичко освен неприятната история с клонинга. Незнайно защо никой от нас не посмял да я заличи. Усещам, че господин Блек е замесен в онази случка. Затова искам някой от вас да наблюдава входа непрекъснато. Ако имаме нежелан гост и пак успее да заблуди автоматичните защитни системи, искам мигновено да превключите на ръчно управление. Освен това трябва да носите нещо по-сериозно от зашеметяващите пистолетчета. — Огледах лицата на тримата. Стъписване, недоумение, раздразнение.

— И как трябва да постъпим с господин Блек? — попита накрая Винкел.

— Е, бих желал да запазим съдържанието на главата му. Но ако случайно някой куршум го похаби, няма да се разсърдя.

Протегнах ръка към пулта и набрах координатите за прехвърляне в Крило 5.

— Още не си ни казал всичко, нали? — не мирясваше Винкел.

— Засега знаете най-важното. Нямаме време за губене. Ти обаче си следващата потенциална свръзка. Ако нещо ми се случи, ще знаеш повече и от мен. Ето ти едно от предимствата на серийното безсмъртие.

— Може би не всичко ще поискам да запазя.

— … и нищо не те принуждава да го правиш. Това пък е предимството на частичното самоубийство.

Тръгнах към вратата.

— Ще го доведеш тук за разпит ли?

Озърнах се за миг на излизане.

— Целта ми е по-скромна. Просто искам да пречукам оня кучи син.

След минута попаднах сред мрак и тишина в Крило 5.

Излязох много предпазливо, наоколо май не се мяркаше никой. Чудесно. Затворих черната порта и побързах да се отдалеча от нея.