Роджър Зелазни - Избор на лице

— Но това е смешно! — възкликнах аз.

Можех да му изтъкна здравината и сигурността на Дома. Можех да наблегна на факта, че разпръсването на расата по тези осемнадесет планети е достатъчна застраховка за оцеляването й. Но това беше само повърхностният пласт на конфликта помежду ни. Всъщност не приемах нито едно от твърденията му за влиянието на Дома върху хората. Само че не можех да изтъкна това, без да разкрия своята роля и замислите си. Затова се ограничих с маската си на защитник на статуквото.

Кендъл ми отвърна с усмивка, която само изпъна горната му устна. Изглеждаше зловещо.

— Да, така е — кимна гой. — Смешно е, че стигнахме чак дотук. Бих се успокоил за психическото здраве на нашата раса, ако можех да повярвам в някаква теория за демонична намеса в историята, ако можех да посоча индивид или група като главен виновник за тази лудост. — Глин въздъхна. — И все пак се надявам, че след време ще се поучим от грешките си.

Насоката на разговора ме смути сериозно и аз започнах да го разпитвам за подробности в някои от животоподдържащите му системи. Убедих се неохотно, че са проектирани изключително изкусно, и реших, че си струва поне те да бъдат запазени.

Ах, само да бях открил някакви технически недостатъци или дори решаваща грешка в принципите на проекта… Нямаше. Глин изпипваше всичко много грижливо. Беше прекалено надарен. А така ми се искаше да го спра, като му докажа, че предложенията му са фантазьорство…

Имаше достатъчно силен обществен интерес към работата му, което ме тревожеше. Вече организирах съпротивата сред консерваторите в Съвета и в Академията, но изобщо не бях сигурен дали това ще стигне, за да го проваля… а трябваше да стъпча тези плевели веднъж завинаги, за да не избуят отново.

И моето въплъщение Ланге реши, че има и заобиколни начини.

Бандитът обаче не изрови никакъв скандален факт в живота на Кендъл Глин въпреки най-старателното проучване. Нямаше значение дали е скучно добродетелен, или се прикрива умело. В миналото му нямаше нищо, с което да си послужа срещу него.

Трепнах и се сгърчих от срам, докато си припомнях мислите, решението и действията на своето следващо „аз“. Да, много съм се променил само за няколко поколения.

Подбрахме пет момичета от района, където живееше Глин. Погрижихме се да не направи впечатление отсъствието им за няколко часа. Бяха подложени на хипноза, показахме им записи на Кендъл Глин, а в същото време набивахме в паметта им онова, което уж им е казал и направил през последните месеци. Решихме, че две от момичетата наистина трябва да имат следи от сексуално насилие. Серафис отстрани по хирургически път химена им и предизвика леки влагалищни инфекции. Едната трябваше да обвини насилника, другата да потвърди историята, а останалите да разкажат убедително за застаряващия мръсник, чиито джобове са винаги пълни със сладкиши. Разбира се, съответните медицински капацитети щяха по-късно да се погрижат момичетата да оздравеят и да забравят напълно случките, в които те вярваха искрено. Така утешихме колективната си съвест.

Стана точно каквото искахме. Щом новината се разнесе, Кендъл и неговите проекти бяха съсипани окончателно, а думата „звезди“ придоби още по-гнусно звучене. Глин бе изпратен за промиване на мозъка и всичко свърши.

Спомнях си отвращението и ужаса, които той изпитваше към средствата за интегриране на индивидите в обществото, но на нас така и не ни хрумна, че може наистина да е склонен към насилие психопат или — според израза на Ланге — останка от миналото. А май трябваше да предвидим реакцията му по небрежния отговор на последния ми въпрос по време на разговора ни, малко преди да се запътя отново към тоалетната:

— А как ще постъпите, ако идеите ви бъдат отхвърлени категорично?

Тогава той сведе поглед към меките си чехли и размърда пръстите на краката си в тях. После каза:

— Ако проектът не бъде приет, всичко е свършено.

Около месец по-късно той се обеси в Лечебницата. По онова време Гленда трябва да е била на пет или шест години.

Колкото и отблъскваща да бе всяка насилствена смърт, не се чувствахме особено виновни. Приехме печалния край на Глин като една от онези непредвидими злополуки, които са неизбежни дори ако човек просто си върши работата. А и тогава не предполагахме за възможна връзка между Кендъл и господин Блек. По мое време смятахме Блек за мъртъв и Ланге-старши бе заличил спомените за него, като ме пожертва. Само че отново си бях на мястото и инцидентът с Кендъл Глин започна да ми изглежда много по-страшен. И за разлика от своите наследници се чувствах гадно заради методите им.