Патрик Лий - Проломът

— Добре, къде тогава е оръжието, за което ни казаха хората на Пилгрим? Какво е щял да активира, ако не го бяхме спрели три часа преди това? — Кимна към Арес. — Не е това проклето нещо. Какво би му донесло то? А кутиите долу са само част от тази система, така че забравяме и за тях. Трябва да има нещо друго. Защо му е трябвало да превръща цялата сграда в отбранителна система, която не отбранява нищо освен самата себе си ? Безсмислено е. Като в онези тъпи надписи по вратите, на които пише „Внимавайте да не си ударите главата в този надпис“.

Явно този майтап бе излязъл на мода и бе забравен, докато Травис беше лежал в затвора.

Той също огледа помещението, като не пропускаше нито една подробност. Тук-там от дупки в стените висяха жици или се подаваха от специални канали на нивото на пода. Сред тях лежаха или висяха зелени платки, чиито лампички мигаха ожесточено, както правеха, откакто се бе включил усилвателят. Но иначе помещението бе почти празно. Гол под. Голи стени. Контакти, в които не бе включено нищо.

— Всички кабели са за усилвателя — каза Травис. — Тук и в останалата част на сградата. И това му е отнело по-голямата част от десетте години, нали така? Всичките детайли, които е трябвало да се изпипат.

Пейдж кимна и зачака останалото.

— Това е най-безсмисленото от всичко — продължи Травис. — Защо да посвещава цялото това време единствено на защитната система и защо да изгражда първо нея? Ако това място има някаква друга цел, някаква основна цел, изглежда, той я е завършил години по-рано.

Пейдж мълчеше. Тя също не виждаше никакъв смисъл.

Отвън се чу приближаващ двигател, но ревът му бе прекъснат от експлозия. Колите от А41 започваха да пристигат.

Очите на Травис се спряха върху нещо на шест метра зад Пейдж. Плетеница кабели покрай стената. Зад нея имаше нещо. Беше направил само няколко крачки натам, когато видя какво е. Още един от странните надписи, издраскан направо върху пода. Стигна до него, огледа жиците, за да се увери, че няма датчици, и ги избута настрани.

— Какво пише? — попита Пейдж.

— Имена — отвърна Травис. — Списък от имена.

Общо тридесет и седем. Хора от различна националност. Някои приличаха на японски, други бяха руски, немски, испански, френски. Не бяха известни — Травис поне никога не бе срещал нито едно от тях. Прочете някои на Пейдж, но и на нея не й говореха нищо.

Тя извади телефона си и набра Бордър Таун. Пусна спикърфона, за да може Травис да съобщи имената направо. Мъжът от другата страна се представи като Крауфорд и когато Травис започна да чете, някой започна да трака на клавиатура. Когато прочете последното име, техниците от другата страна вече разполагаха с информация за първите десет.

Всички се оказаха изключително богати. Всички имали политически връзки в една или друга степен. Всички се самоубили от 1995 г. насам.

Докато в Бордър Таун продължаваха да обработват списъка, Травис погледна Пейдж.

— Тези хора са представлявали заплаха за плана Пилгрим. Разберем ли защо, ще разполагаме с реална информация, с която да работим.

Изведнъж на другия край на линията настъпи суматоха. Някой каза нещо на другите, чуха се изненадани възгласи.

— Какво става? — попита Пейдж.

— Последното име в списъка — каза Крауфорд. — Елис Кук. Самоубил се с изстрел в главата. Преди два дни, на Големия Кайман.

Пейдж погледна Травис. „Два дни?“ — оформиха устните й.

— Нещо е сбъркано. — Мисълта дойде на Травис, докато я изричаше. — Пилгрим изобщо не е възнамерявал да задейства каквото и да било на това място преди четири години, когато сте си помислили, че сте го спрели. Какъвто и да е замисълът му, той ще бъде осъществен тази нощ. Винаги е бил планиран за тази нощ.

Преди Пейдж да успее да каже нещо, Крауфорд се намеси отново.

— Предпоследният в списъка. Рудолф Хаген. Хвърлил се от балкона на хотелската си стая, от двайсет и осмия етаж. Преди три месеца. Бил сам в стаята, вратата била заключена, нямало следи от влизане с взлом.

Пейдж не сваляше очи от Травис и клатеше глава. Или не успяваше да следи логиката му, или не искаше да го прави.

— Няма оръжие — каза Травис. — Пилгрим просто е искал Тангента да си мисли, че е имало. Искал е да се появите на това място преди четири години. Искал е да си върнете Шепот.

— Но за какво му е да иска да му отнемаме Шепот?

— Защото той му е казал да го направи — отвърна Травис.

Идеята разсече въздуха като бръснач. Дори тракането на клавиатурата от другата страна спря: всички около спикърфона също се заслушаха.