Патрик Лий - Проломът

Снайперистите един по един превключваха на автоматична стрелба и не след дълго тя премина в такъв рев, че Травис не можеше да си събере мислите. Въздействието върху приближаващата тълпа бе по-драматично, отколкото си беше представял. Предните линии падаха като снопове под сърпа на жътвар. Пейдж махна очилата, смазана от подробностите, които бе видяла през тях, и най-накрая изгуби контрол. Обърна се към Травис, прегърна го и се притисна ожесточено в него. Той също я прегърна и въпреки волята му очите му се насълзиха. Надяваше се да настъпи момент, когато Арън Пилгрим ще кацне на мерника му.

След малко Пейдж се отдръпна от него, избърса очи и отново погледна навън, сякаш бе длъжна да го направи. Сякаш това бе наказанието й.

— Може би ако имахме сълзотворен газ… — каза тя. — Лютиви димки. Или нещо подобно…

Травис гледаше хаотичното движение на светлините долу. Тълпата се стичаше към едно място, спираше, потичаше някъде другаде, за да бъде покосена отново. И отново.

— Не мисля, че би помогнало.

— Има единици, които биха помогнали — каза Пейдж. — Ако бях достатъчно умна и се бях сетила, че може да се стигне до нещо подобно, щях да ги взема. Има едно нещо, същото като Арес, само че зелено. Въздейства на паметта. Наричаме го Заличител. Всеки в обхвата му моментално губи спомените си за последните три дни. Засегнатият остава с впечатлението, че е правил нещо преди три дни и изведнъж се е озовал в настоящия момент. Пълно объркване, без начин да го заобиколиш. По-късно въздействието отшумява. Това е идеално средство за разпръскване на тълпи. Можехме да го инсталираме долу при главния вход и може би… не зная…

Самообвиняваше се. Мъчеше се да поеме отговорност за неща, които не бяха станали по нейна вина. Това бе белег на добър водач. Но в момента не помагаше на никого. Най-малко на самата нея.

Травис постави ръка на рамото й и я накара да се извърне от прозореца.

— Да се върнем горе и да видим с какво си имаме работа.

Тя кимна, овладя се и изтри очи за последен път. Травис се обърна и тръгна през тунела към стълбите.

На площадката погледна надолу. Милър и неколцина други работеха с Дубльор. В тъмнината, разкъсвана единствено от проблясването от дулата, Травис видя съвсем малко от начина му на действие. Бяха струпали накуп стотина пълнители и Милър държеше Дубльор така, че конусът жълта светлина от единия му край напълно да обхваща купчината. Ултравиолетовата светлина от другата страна почти не се виждаше. Забелязваше се само там, където докосваше пода или парапета на стълбите и караше прашинките да светят в бяло.

На всеки няколко секунди в ултравиолетовата светлина се появяваше идеален дубликат на купчината пълнители. На прекъсващата светлина от стрелбата процесът трудно можеше да се наблюдава, но Травис не мислеше, че ще му изглежда като нещо нормално и на добро осветление. Всеки път, когато се появяваше нова купчина пълнители, операторите около Милър ги награбваха и изчезваха или в тунелите до нея, или надолу към другите етажи.

Травис тръгна към деветия етаж, Пейдж вървеше след него. Излязоха от плетеницата жици и се озоваха на най-горната площадка. Минаха покрай атомната бомба и влязоха.

Помещението бе ярко осветено, както го бяха оставили. Сиянието от Арес бе толкова силно, че бе станало почти бяло. Преди малко не бяха имали време да огледат помещението по-подробно. Сега можеха да го направят.

В центъра на огромната стая имаше кабели и жици, които излизаха от дупка в пода и се преплитаха в нещо като гнездо. Цялата светлина идваше от вдлъбнатината в центъра му. Травис не можеше да види източника, докато не приближи на три метра от него. Вдигна ръка, за да предпази очите си от ослепителното сияние.

В гнездото имаше два предмета. Единият бе Арес. Другият представляваше лъскав черен куб със страна около трийсет сантиметра. Страните му бяха гладки, без никакви жици по тях — жиците сигурно бяха от долната страна. Тъкмо този куб беше активният елемент на усилвателя. Свързваше се с Арес с лъч сребриста светлина, подобна на въже, направено от плазма.

Около цялото гнездо имаше подложки, свързани с платки и дебели кабели. Травис не се съмняваше, че тези датчици са съвсем истински. Имаше чувството, че дори по-тежка стъпка по пода може да ги задейства.

Стрелбата долу не прекъсваше нито за миг. Травис виждаше, че трясъкът й разяжда Пейдж като киселина. Тя присви очи и сякаш се застави насила да остане в това помещение, където поне можеше да свърши нещо. Огледа се и каза: