Патрик Лий - Проломът

— Имаше някои фактори, които го направиха възможно. Хората му бяха станали много по-активни, сдобиваха се с важни неща на най-различни места, някои от тези неща са много трудни за намиране. Благодарение на това стана по-лесно да ги забележим. В същото време Пилгрим би трябвало да е знаел, че сме по петите му. Нормално е да се предположи, че е ускорил темпото и не е бил толкова внимателен, колкото би бил иначе. Всичко това ни помогна.

— Но все пак става въпрос за три часа — каза Травис. — Знам, че се случват гадости, но точно такива — почти никога.

— Алтернативата е от още по-невероятните. Че е искал да му цъфнем там, да го изкараме от леговището му, в което е прекарал десетилетие в подготовки, и да го оставим да избяга без Шепот, за който междувременно сигурно е започнал да мисли като за свой втори мозък. Предполагам, че би предпочел да изгуби очите си вместо това нещо.

Права беше.

— Значи Тангента контролира Театерщрасе седем през последните четири години — каза Травис. — Предполагам, че имате хора, които изучават какво е замислил Пилгрим там.

— Работят по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, откакто поехме сградата.

— И какво прави това оръжие?

— Точно тук е твоята роля — каза тя. — Защото дори хората на Пилгрим нямат представа. Да не говорим за нас.

Отново настъпи мълчание. Травис имаше основателни предположения за някои от въпросите в главата си, но не за всички.

— Причината да не знаем е очевидна — каза Пейдж. — Пилгрим не е проектирал оръжието сам. Накарал е Шепот да го създаде вместо него въз основа на онова, от което се нуждае. Накарал го е да ръководи работата му през всичките десет години, прекарани в създаването на това нещо, което заема всеки кубичен сантиметър от сградата — девететажна постройка на брега на реката. Това е извънземна технология, сглобена от произведени от хората компоненти. Хитър начин да построиш нещо, като използваш Шепот по такъв начин, но и със своите недостатъци, поне от гледната точка на Пилгрим.

— Проблемът с паметта — каза Травис.

Пейдж кимна.

— Невъзможно е да си спомниш какво точно ти е казал Шепот миналия път. Това прави адски трудна задачата да изпълняваш инструкциите му последователно. Затова Пилгрим е трябвало да си записва. Но това означава риск в сигурността, така че Шепот му осигурил език, който никой друг не е в състояние да чете.

Нещата вече започваха да се подреждат.

— Цялото онова място е покрито с такива надписи — каза Пейдж. — Мога да ти покажа няколко хиляди снимки още сега, но предпочитам да ги видиш лично и на място. Така, както ги е написал той.

— Надявате се, че мога да ви помогна да разберете това нещо — каза той. — За да успеете да го изключите.

— По-скоро се моля да си в състояние да ни помогнеш — отвърна тя. — Но иначе си прав.

— Мога ли да задам един наистина очевиден въпрос?

Пейдж го изпревари.

— Има причина просто да не изравним сградата със земята. Ще видиш със собствените си очи, когато стигнем. А в същото време не можем и да я защитаваме. Не и сега. Няма значение дали ще я отцепим с цяла танкова бригада. Пилгрим разполага с Шепот. А той е най-силният коз. По-силен е дори от другите единици, както сам научи в Аляска.

Пак беше права.

— Ако изобщо съществува някакъв начин да се постигне някакъв резултат, а начин винаги има, то Шепот ще знае как да го направи — каза тя. — Просто Шепот е най-силен от всички и всичко. Ако Пилгрим поиска да се върне на Театерщрасе седем и да задейства оръжието — а да предположим, че иска именно това, — то ще го направи. Освен ако не унищожим творението му преди това.

M> sujet2

Травис веднага вижда, че късметът му се е усмихнал. Колата му, спряла в кътчето за забава в отсрещния край на дневната, е приковала дивана и човека в него към огромния телевизор на стената. Мани Райт, метър и деветдесет и пет и поне сто и осемдесет кила. Бодигардът на собствениците и може би единственият, който живее в къщата с тях. Гръбнакът му е счупен. Прави опити да достигне пистолета в кобура на кръста си. Но не може.

Травис си задава въпроса дали Мани не е човекът, извършил убийството на Емили по заповед на шефовете си. После престава да се пита — отговорът е очевиден. Вдига пистолета си към лицето на бодигарда.

Мани не може да си поеме достатъчно дъх да каже „моля“ или „недей“, но очите му казват и двете. Настойчиво. И напразно.