Патрик Лий - Проломът

— Нямаме представа какво всъщност му е казвал.

Травис разбра накъде отива историята.

— Станало без никакво предупреждение. Никой не заподозрял, че нещо не е наред с него. Направи хода си през деветдесет и пета, след шест години работа върху Шепот. Изключил защитната система на Бордър Таун и убил осем души от охраната, за да се измъкне. Взел със себе си три единици. Едната е невидимият костюм, който си върнахме днес сутринта благодарение на теб. Също и Шепот. За последната ще ти разкажа по-нататък. Важна е. Все още не се знае нищо за нея и със сигурност е част от плана му.

— От плана да поеме контрол над Бордър Таун ли?

Пейдж кимна.

— По начин, който би бил немислим през деветдесет и пета. Посветил последните четиринадесет години на създаването на своя собствена организация. Можеш да мислиш за нея като за тъмен близнак на Тангента.

Погледите им се срещнаха. Тя изглеждаше по-ужасно и от времето, когато умираше.

— В Бордър Таун се пазят неща, в сравнение с които и най-модерната армия на тази планета изглежда като виц. Пилгрим знае как да ги използва. Смятай, че хората му също знаят. Ако успее да ги вкара вътре, ако установят контрол над това място дори за половин час, това означава край на всички възможности да ги спрем. Ще държат света в ръцете си. И какъвто и да е шибаният им план, шест и половина милиарда хора ще са зависими от него.

Само преди няколко дни Травис не би повярвал на нито дума от това. Но сега вярваше.

— Арън Пилгрим станал най-търсеният човек в историята — каза Пейдж. — Разузнавателните служби на всяка страна, финансираща Тангента, обединили усилията си, знанията си, средствата. Не получили нищо. В продължение на години. Колкото повече време минаваше, без Пилгрим да предприеме своя ход, толкова повече се изнервяха всички. Явно цели нещо голямо, нали? Разполагал с Шепот, който да му помага. Разполагал с цялата нужна му информация, а като се има предвид, че знанието е власт, имал на разположение и всички пари и влияние, които му били нужни. Имал всичко, но въпреки това му трябвали години, за да организира онова, което е замислил. Можеш да си представиш колко ни е уплашило това. Сякаш някой е застанал зад теб с прашка и колкото повече се бави със стрелбата, толкова повече опъва ластика. След пет години чакане разузнавателните служби да открият нещо Тангента решила, че прекалено дълго е стояла със скръстени ръце.

— И се включила в лова — каза Травис.

Ново кимане.

— Аз пък се включих горе-долу по това време. Бях на двайсет. Баща ми искаше да се огранича с изследователска работа, на сигурно място в Бордър Таун. Аз исках същото. Но разбирах колко е важна новата програма и исках да допринеса за нея. Моделирахме я по образеца на Оперативния отдел на ЦРУ, като при всяка възможност използвахме технологии от Пролома. Пилгрим изобщо не предполагаше, че ще се задействаме по такъв начин, а дори Шепот да му е казал, това не е било достатъчно, за да му помогне.

— Защо мислиш така?

— Защото успяхме. Успяхме да намерим следите му. Елиминирахме някои от хората му, дори успяхме да заловим някои живи. Накарахме ги да говорят. Получихме още следи. И тъй нататък.

— Да не искаш да кажеш, че Пилгрим просто седи и чака? — попита Травис и в същото време сам разбра отговора. — О!

— Театерщрасе номер седем — каза тя, щом видя, че се е сетил. — Изградил е целия си план около това място. Всъщност отдавна би трябвало да се сетим за Цюрих или най-малкото за Швейцария. Сигурност на информацията, каквато няма никъде другаде по света. Не можеш да намериш по-добро място, на което да скриеш едно сериозно и скъпо начинание. Локализирахме адреса на седемнайсети май две хиляди и пета и бяхме може би на около две минути от залавянето му. Измъкна се на косъм и се наложи да изостави Шепот. Заедно с някои от хората си. Прибрахме ги. И ги накарахме да говорят. Почти всичко, което знаем за онова място, го научихме от тях. Казаха ни, че заявената цел на Театерщрасе седем е, цитирам дословно, „завинаги да сложи край на ограничението на световната власт на Арън Пилгрим от страна на Тангента“. Освен това ни казаха, че това не било просто сграда. А оръжие. Оставали три часа, преди да го задейства, когато сме пристигнали.

Настъпи мълчание. Чуваше се единствено бученето на двигателите.

— Три часа — каза Травис.

— Три часа.

— Направо да не повярваш.

— Да — съгласи се Пейдж.

— Пристигнали сте в последния момент. Просто невероятно.